Работният ми ден е приключил в 19ч., а аз седя в колата вече 2ч. и половина на КПП изхода на София… Едва пъплим…първа, газ, спирачка…
Дванадесет часа в реанимация. Работа с тежко болни… маски, шапки, очила, шлемове… не ти достига въздух от толкова предпазни средства. А сега 3ч. дишам изгорелите газове на колите до мен.
3ч. след края на работно ми време( в 22ч.)вече съм си вкъщи. Правят „коридор“ да влезе „бацила“ и се пъхвам в банята…за дезинфекция. Почти врялата вода отмива „бацилите“, а аз не мога да определя емоционалното си състояние… гняв, умора, безсилие. Пускам и няколко сълзи, не знам защо.
Утре ставам пак в 5ч. Минавам през първото КПП. И там чакане… Дванадесет часа в болницата и обратно към ужаса на КПП-то… Газ, спирачка… Още 3ч..
Не искам да ме подкрепят с “ Моя страна, моя България“, не искам светлинно шоу… Искам нормално отношение, в нормална държава!
5 и 30…Ще тръгвам за работа…
Дани Маркова, Фейсбук
