Снимка: Пресцентър на омбудсмана |
Омбудсманът Диана Ковачева се обърна към председателя на Народното събрание Росен Желязков и министъра на правосъдието Атанас Славов за иницииране на законодателни промени, свързани с фирмени регистрации, съобщиха от пресофиса на обществения защитник. Диана Ковачева настоява за промени заради проблеми на граждани, които търсят съдействие, защото на адреса на собствените им недвижими имоти, без тяхното знание и съгласие, са регистрирани търговски дружества или еднолични търговци.
Проф. Ковачева подчертава, че тази практика води до редица проблеми и неудобства за потърпевшите – получаване на призовки за съдебни дела, известия за задължения и покани за доброволно изпълнение, притесняване от контролни органи, от фирми за събиране на вземания, от потърпевши от фирмите граждани и пр.
Като пример общественият защитник дава случай на гражданка, която се жалва, че на адреса на жилището ѝ е регистрирано лице и фирма, които са замесени в криминален случай с убийство от началото на януари тази година в столицата. Гражданката алармира, че при извършена проверка от нейна страна е установила, че на адреса ѝ са регистрирани повече от 80 фирми.
Омбудсманът напомня, че проблемът с фирмената регистрация вече е бил поставян пред министри на правосъдието, както и на вниманието на Народното събрание в докладите за дейността на обществения защитник за 2021 г. и 2022 г. Диана Ковачева казва и че многократно е изразявала становища, че правната уредба на фирмената регистрация в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) и в Търговския закон (ТЗ) позволява при регистрация да се посочва произволен адрес на управление на съответния търговец, без да се налага да се доказва правното основание за ползването му.
Законодателят не е поставил конкретни изисквания за седалището и адреса на управление на фирмите (не се изисква представяне на нотариален акт за собственост или на договор за наем), което им дава възможност да посочат произволно избран адрес или дори несъществуващ, който се вписва в Търговския регистър, допълва Ковачева. Според нея въпреки възможността за предявяване на иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, това не е ефикасно решение на проблема.
