Гилермо дел Торо е роден на 9 октомври 1964 г. в Гуадалахара, Халиско, Мексико. Отгледан e от баба си, която е ревностна католичка. Дел Торо проявява интерес към правенето на филми още като дете.
„Режисирах, преди да разбера, че се казва така“
Той започва да снима свой собствени късометражни филми на 8 мм кинолента едва на 8-годишна възраст, докато учи в йезуитското училище и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това младият дел Торо първо поема първо по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит, когото наричат „Кръстникът на грима“ заради работата му във филми като „Екзорсистът“, „Кръстникът“, „Шофьор на такси“. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки че е само на 21 години, дел Торо получава предложение да стане продуцент на филма „Дона Херлинда и нейният син“.
По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти Necropia, с която участва в снимането на над 20 игрални филма. Същевременно започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някой от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико.
Гийермо дел Торо е и автор на книга за филмите на Алфред Хичкок, който е един от любимите му режисьори.
Първият му голям успех идва с „Кронос“ от 1992 г. Филмът печели девет награди „Ариел“ (мексиканският еквивалент на Оскарите), след което печели наградата на Международната седмица на критиката в Кан. След този успех дел Торо прави първия си холивудски филм -„Мимикрия“ (1997), в който участва на Мира Сорвино.
През 2001 г. излиза следващият му филм „Гръбнакът на дявола“ – история за призраци от Гражданската война в Испания. Филмът получава одобрение както от критиците, така и от публиката. През 2002 г. Дел Торо режисира продължението на филма с Уесли Снайпс „Blade II“.
„Чудовищата са светите покровители на несъвършенството“
За режисьора следва друг успешен филм, вдъхновен от комиксите, а именно, Хелбой от 2004 г. с участието на един от любимите актьори на Дел Торо, Рон Пърлман.
Първата голяма награда за Гийермо дел Торо идва през 2007 г. Това е наградата БАФТА за най-добър чуждестранен филм за „Лабиринтът на Фавна“.
Но 2018 г. е златната година за режисьора. Тогава Дел Торо получава „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър режисьор за филма си „Формата на водата“.
„Има красота и човечност в несъвършенството“
След това пътят на Гийермо дел Торо в Холивуд е една красива мрачна приказка. През 2021 г. излиза филмът му „Улицата на кошмарите“ с участието на много холивудски звезди като Кейт Бланшет, Руни Мара, Брадли Купър, Уилям Дефо.
През 2022 г. се появява и версията на Гийермо дел Торо на историята за Пинокио. Макар светът преди това да познава няколко версии на „Приключенията на Пинокио“, именно дел Торо създава най-добрата стоп-моушън анимация, в която с гласовете си участват Юън Маккгрегър, Дейвид Брадли, Кристоф Валц, Тилда Суинтън и други известни актьори. Филмът печели „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и още редица отличия като най-добрата анимация за 2022 г.
И докато от филмите му е съвсем ясно какво живее в главата на Гийермо дел Торо, за личния му живот не се знае много. Освен че е разведен, има две деца – син и дъщеря, и живее в Торонто и Лос Анджелис.
„В Мексико винаги си близо до смъртта“
Преди няколко години режисьорът разказва защо има толкова насилие във филмите му: „Би било клиширано да кажа, че тъй като съм мексиканец, виждам смъртта по определен начин. Но съм виждал много трупове. Работих месеци наред до една морга, през която трябваше да мина, за да стигна до работа. Виждал съм как стрелят по хора, опирали са ми пистолет в главата, виждал съм хора, изгаряни живи, намушкани, обезглавени…, защото Мексико все още е място с много насилие. Така че мисля, че част от този елемент във филмите ми идва от мексиканската ми чувствителност“.
