„Колкото повече държавата „планира“, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек.“
(Фридрих фон Хайек, 1944 г.)
Изумително е, че програмата за управление на правителството не е коментирана изоснови. Само Българската общност за либерална демокрация (БОЛД) отбеляза липсата на внимание към правата на човека в нея. Общото безгрижие спрямо програмата прилича на повърхностното отношение към коалиционното споразумение на четворната коалиция от 2021 г.
Прегледът на този документ в частта „здравеопазване“ показва неправилно разбиране на икономиката на медицината. То съвпада с видимо нежелание да се гарантира дългосрочна предвидимост на стопанския живот на България. В някои други области изложените намерения също граничат с рекет.
На този фон изпъква например намерението за (временна) забрана за учредяването на нови болнични заведения.
Житейски е нормално да се предпочита хората и нещата, които те обичаме, да не са публична собственост. Но изведнъж се оказа, че децата е по-правилно да се обгрижват от държавна болница и лекари.
Премахването на ограничения върху човешкия фактор в икономиката (при запазени човешки и друг капитал, договори и стабилна банкова система) през втората половина на 2021 г. резултира сравнително бърз ръст на БВП – почти 8%. Но през 2022 и 2023 г. ръстът е два пъти по-скромен от този за предишната година, съответно 3.4% и 1-2%, с риск от спад.
Късата перспектива
При такова стечение на обстоятелствата правителство трябва да осигури перспектива и предвидимост в изпълнението на договори и върховенство на закона, подпомагайки известна увереност в бъдещето в плановете на фирми и граждани.
- При върховенството на закона промените в полза на предвидимостта ще минат през конституционен дебат. Резултатът е в главите на народните представители. Подробностите на функционирането на правораздавателната система (такси по граждански дела, тарифи за участниците, регистрации и вписвания, и други подобни) не са споменати в програмата. Тук ударението е върху корупцията, членството в Шенген и Еврозоната.
- Изпълнението на договорите не е самостоятелна тема в програмата. Тя минава през данъчни политики, обществени поръчки, концесионни договори.
- Преките данъци не се променят. Освен със старата идея за 15% върху печалбите на големите международни компании. То вреди на конкурентността на Европа, но и на бюджетите на българските правителства – България е единствена страна в ЕС, където тези компании плащат данъка си както се изисква по закон. Предложения за демонтаж на сегашна система, макар и с доказана несъстоятелност, ще дойдат при разискването на данъчните закони и бюджета от парламентарните групи на опозицията и от недалновидни икономисти. Мнозинството може да засили или да намали рисковете от дестабилизация на публичните финанси на България, според решенията, които отстоява и в областта на разходите, субсидиите (компенсациите), социалната политика, МРЗ и непреките данъци. При ДДС вдигането на прага за регистрация е полезно за предвидимостта решение. При акцизите и квази данъците (спазването на административни изисквания и работа на държавната и общинска администрация), МРЗ и субсидиите развитията най-вероятно ще са вредни.
- Обществените поръчки се споменават 35 пъти в програмата – като план за обявяване от държавни органи, но и с известно намаляване на авансовите плащания и промените в договорите. В сравнение с ЕС индикаторите за обществени поръчки като процедура и като част БВП за България са приблизително средните. Проблем е ефективността им, според последния за България доклад на МФВ.
- Концесиите са най-дългосрочните договори. Програмата обещава да ги променя. Без да заявява цел или посока. Ще има „преглед на концесионните договори и на концесионните плащания по концесиите за добив на подземни богатства, за пристанищни терминали, за морски плажове, за защитени зони (ски съоръжения) и други с цел по-добра защита на националния интерес.“ Според досегашните изяви на министъра на финансите, това звучи като обещание за рекет. Без разчети, един концесионен договор (с Лукойл-Нефтохим) като че ли ще бъде прекратен до седмица.
В други раздели, предвидимостта също е под заплаха. Най-значима е тя в здравеопазването.
Забрани в здравеопазването
Чрез промяна в закона за лечебните заведения програмата обещава през ноември да „забрани учредяването на нови заведения за болнична помощ до утвърждаване на нова национална здравна карта“. Съответният министър казва, че има разчети, сегашните около 320 болници не са нужни, а „парите“ ще се разпределят иначе. (Това е единствената спомената в програмата забрана, ако не се смята спирането на европейски средства за медии, които подкрепят агресията на Русия.)
Програмата обещава временно да забрани учредяването на нови болници
Разчети пак няма. Прозира желание за преразпределяне на ресурс за годишните разходи за здраве.
Според размера на доходите и икономиката, ресурсът тази и следващата от година ще е между 13.2 и 14.4 милиарда лева. От тях 2/5 са частни и лични средства, останалите са здравен данък – приблизително половината са средства за болници, разпределяни според така наречените „пътеки“.
Личи и неразбиране на икономиката на здравеопазването: резултатът от услугата е крайно несигурен в сравнение с другите услуги, зависи от знанията и опита на медика, поведението на пациентите и генетичната им предразположеност към различни и понякога неизвестни здравни проблеми, предоставя се от строго регулирани доставчици с монопол върху услугата от времето на Хипократ насам. И почти винаги се използват и чужди пари.
Забраната за нови болници в програмата прилича на възгледите за здравеопазването на БСП. Ако бъде въведена, нито един от споменатите икономически проблеми няма да бъде решен.
- Между 15 и 20% от населението не се осигуряват здравно през НЗОК или по друг начин. Причината за това е в Кодекса на труда (регулирането на трудовите договори и плащанията по тях), а не в законите за здравните заведения и каса.
- Пътеките, които финансират болничните услуги, се размножават, цените им се фиксират от лекари, а конкуренцията между тях се осигурява през частно финансиране от допълнителни фондове и „плащания от джоба“ – от хора, които не могат да чакат на опашка за лекарска услуга или не са формално осигурени.
Почти половината от здравните мерки в програмата са за финансиране на исторически несполучливата държавна „детска болница“ и бързата помощ.
Много проекти за изграждане на болници и/или инвестиции ще бъдат спрени. Между тях има и детски болници.
Неизвестно защо се смята, че детската болница трябва да е държавна и защо общественото мнение се обяви против частна такава.
Големият брой болници се обяснява с отказа от реформиране на държавния сегмент и използването на общинските болници като коз в местната политика и избори. Затова България е на първо място в ЕС по болнични легла и медицински персонал на 100 хиляди души.
Частните болници по необходимост възникнаха като запълване на ниши в здравните услуги.
Частните болници възникнаха като запълване на ниши в здравните услуги
Успехът им е най-видим в сърдечно-съдовата хирургия, неврохирургията, асистираната бременност и генетичните изследвания. Според статистиката на причините за смъртност, на този принос (плюс имунизация и ваксиниране) се дължи и увеличаването продължителността на живота от 70.4 години през 1997 г. на 75.1 години през 2019 г. Фундаментален фактор е ръстът на икономиката и доходите след 1998 г., заедно всички политически промени оттогава досега.
2021 г. е една от годините с най-висока смъртност откак в България има статистика. Само военните и следвоенните (и пандемични) 1913 и 1918 г. са малко смъртни. Сред основните фактори за нея не е просто COVID-19, а обстоятелството, че а) първоначално частните болници бяха изключени от справянето с пандемията и б) бяха спрени много от услугите им по други болести и неотложни операции. Изобщо по всичко изглежда, че в големите и добри частни болници успехът при сложни болести е по-голям, а смъртността по-ниска.
Мораториум де факто и в момента съществува. Той е върху приватизацията на бившите окръжни и общински болници. В края на годината дългът на държавните болници вероятно ще е около или над 600 милиона лева.
Цялата работа тук напомня един виц от началото на 80-те години: недостигът на тоалетна хартия бил следствие от обстоятелството, че производството се планира на глава от населението, без връзка с други части на човешкия организъм. Подобно е планирането на политиката и в други области. Те ще са предмет на друг анализ.
