„Може да се окаже, че мрежата на престъпност и мафиотски връзки е много по-голема и пораженията да достигнат до това – цялата държава да бъде подложена на санкции.
Скриването от САЩ на името на корумпирания политик, може да е подаване на трик или предупреждение, защото е възможно Борисов да е още полезен за САЩ, което е притеснително, но във всички случаи е продукт на закъснялата намеса в мафиотските дела на България.
За един прокурор е по-подобаващо да не каже нищо, отколкото да каже това, което произнесе Лаура Кьовеши. Да наречеш Гешев „партньор“ – това е най-неподобаващото определение.
Самотна е фигурата на вътрешния министър (Бойко Рашков – бел. р.), който стои като един Термопилски войн, пазещ прохода от вразите, но ако не се получи единство в действията на правителство и министри по отношение на цялостната кадрова политика, това би поставило под въпрос сигурността.
Умората, сравнена с перспективата да ни няма, ще е нещото, което ще ни даде сили.“
Измина година от началото на гражданския протест, с който започна бавната, но неизбежна промяна. Един разговор за надеждите и разочарованията, за епичната битка на народа с мафиотските структури, за погубените илюзии и покълващата нова надежда – бившият служебен премиер Ренета Инджова пред Liberta.bg.
– В началото ми се иска да припомним едно ваше прозрение, направено от миналата година. „Помощта срещу управлението на Борисов ще дойде отвън“. И Магнитски пристигна с гръм, както се казва. Колко големи ще са политическите и икономически трусове, след прилагането на санкциите, госпожо Инджова?
– Не можем от сега да предвидим колко ще са големи, като се има предвид, че това включване на България в борбата на САЩ срещу организираната престъпност, прането на пари и олигархиите на Европа идва малко късно. Като имаме предвид и съпротивата, която тук се оказва, и нежеланието да се приемат препоръките и санкциите, които ще бъдат наложени, може да кажем, че предстои много дълъг процес на натиск и съответно на съпротива от българска страна, която може да e с огромни последствия в бъдеще.
Тези 64 фирми може да се окажат много повече. Може да се окаже, че мрежата на престъпност и мафиотски връзки е много по-голяма и пораженията да достигнат до това – цялата държава да бъде подложена на санкции. Неща, които вече имах повод да споделя и които представляват изключително вредна ситуация за България. В този смисъл смятам, че задействането на закона Магнитски е един последен шанс, с който би могло да се помогне на държавата ни. Макар това да не е помощ, нито намеса, както се опитват да я определят. Това е този поход, който Америка е започнала срещу престъпните структури и организации и който има отношение към създаването на нов финансов ред срещу престъпните „нови“, най-вече олигархични кръгове и лица, постигнали богатствата си с политически средства и кражба на публични ресурси. Той не е специално насочен към България, но тя е една добра мишена, бидейки най-корумпираната страна в Европа.
– Как си обяснявате покриването на името на известния корумпиран политик, председател на политическа партия, за когото всички са наясно? Мислите ли, че това ще се оповести с второто осъдително решение по Магнитски акт, с което САЩ ще пробват да елиминират руското влияние у нас чрез фигурата на Борисов и не само?
– Трудно е да се каже това, защото може да е подаване на предупреждение, а може и да е трик, защото Борисов може да е още полезен, което, разбира се, за нас е притеснително, но във всички случаи е продукт на закъснялата намеса в мафиотските дела на България. Борисов е изградил огромна машина, дори бих казала империя от зависимости и подчинения. Той държи огромно количество информация и при общата обвързаност на всички в тази мафиотска мрежа е възможно да бъде продължавано използването му, като източник на информация, а съответно и за плавен трансфер на позиции и влияния към нови играчи. Ситуацията не е нова и не можем да разчитаме на бързо разрешаване.
– Ще разберем ли някога защо всъщност САЩ „пържат“ бившия премиер на бавен огън?
– Не знаем бавен ли е огънят или е постъпателна стратегията, с която да се постигне по-значим общ резултат. Но във всички случаи това е показателно и е знак, че престъпленията у нас започват да стават проблем не само за България, но и за всички партньори – било по линия на НАТО, било по линия на Европейски съюз. Присъствието чрез военни бази и акцентът върху ролята на България в НАТО ще продължава да е проблематична тема за в бъдеще, при положение, че средата, в която трябва да се реализира това партньорство е изключително коварна. Аз затова казвам, че и Три морета, и Дефендър 2021 ще се провеждат с рисковете на една корумпирана и недостатъчно подготвена за тези мероприятия среда, при пробита и проядена от дефекти национална сигурност. И това е проблем вече не само наш, но и за партньорите ни. От гледна точка на развитие на това партньорство, САЩ са принудени да търсят разрешаване и освобождаване от проблема „Борисов“ и „борисовщина“.
– И за ЕС ли представляваме проблем, че веднага след налагането на санкциите Магнитски у нас пристигна главния прокурор на Европейския съюз Лаура Кьовеши?
– Именно. Посещението на европрокурора Кьовеши в България идва в отговор на санкциите. Досега Европа гледаше на процесите на разпад от корупция и липса на върховенство на закона в България, може да се каже, благосклонно и дори толерантно. Защото дори и при сегашното посещение на европейския прокурор – да наричаш Иван Гешев партньор, при положение че с нищо не е проявил партньорство към европейските органи, не е отговорил на нито една от двете покани, които бяха отправени към него след встъпването му в длъжност, формално е и отношението в отговорите на докладите по сътрудничество в правната сфера и по тези за върховенство на закона, съдействал е и за създаването на специализираната прокуратура, по начин и с идея несъобразени с препоръките на ЕС и на Венецианска комисия – е най-неподходящото определение. Но в речника, избран и развит от ЕС на функционално говорене по въпроса за санкции, регулатори, мерки и т.н. – понятието „партньорство” също е начин за прикриване на едно бездействие и индиферентност към проблемите ни. Бих казала нещо по-просто: за един прокурор
по-подобаващо е да не каже нищо, отколкото да каже това, което произнесе Лаура Кьовеши.
– Какъв ще е отзвукът от корупционните разкрития на служебното правителство в парламентарните избори на 11 юли?
– Този отзвук ще бъде както впечатления от ледане на картини. Казват от служебното правителство, че целта им не е ревизии, нито реваншизъм, а представяне на пълната картина на състоянието на българската икономика и останалите сектори на обществения живот. Но тази картина на нас ни е известна още преди идването на служебното правителство. В тази картина, ако не се намерят основните елементи, от които да започне разграждането на системата, тя ще остане като картина за наблюдение.
Очакванията са, че служебното правителство ще започне решаването на проблемите по начин, който да ги направи необратими в последствие. Но има достатъчно сигнали, че тази работа няма да бъде не само свършена, но и започната. Причината може да е лавината от проблеми, които правителството наследява, може да бъде и продукт на невъзможност, неумение и липса на достатъчно кураж да започне разрешаването на проблемите. На обструкции са подложени дори най-наложителните кадрови решения за освобождаване, които би трябвало да са най-безпроблемни за реализиране. А виждате, че и лидери на опозицията се втурват да защитават кой бил неправомерно уволнен, кой не – неща, които са безусловни атрибути на всяка нова власт, а у нас внасят допълнителна дестабилизация в управлението. Това е саботаж.
Противопоставянето тече и по много други линии – на ББР, на митниците и НАП, на промени в областните ръководства на държавата и на МВР. Срещу цялата тази многопосочна борба с много фронтове и участници е необходимо, макар и за малкото оставащо време, да се постигне единство и взаимодействие между министрите, защото ”картината” на цялостното ни състояние, борбите за позиции и назначения, ченгеджийските номера и постановки да не стане така че да провалят и изборите на 11 юли.
– Протестите се подновиха /всъщност те никога не са спирали и Вие сте неотменна част от тях/ и този път се иска точно оставката на Гешев. Видя се, че европейският главен прокурор не „свали каскета на Иван Гешев“ по разбираеми причини, свързани с правомощията й. Как ще бъде елиминиран той, според вас – чрез граждански натиск, чрез смяна на ВСС от 46-ия Парламент, или с отпадане на длъжността главен прокурор след сформиране на някакво реформаторско мнозинство?
– Протестът с искане на оставката на Гешев не е от тези дни. Той върви заедно с исканата оставка на Борисов и скоро ще стане от това една година. Това означава, че гражданското общество възприема Гешев като рупор и главна опора, оръдие на Борисов. В този смисъл, искането за оставката му е единствен и ненаблюдаван в Европа досега феномен, когато граждани искат свалянето на една, по идея независима фигура на държавната власт. Досега фигурата на главния прокурор не е поставяна на отчетност и контрол – нито като административна, нито доколко е ефективна от гледна точка на продукт и полезност, дори като дейности от публичния сектор. Ако я няма тази ефективност – нито едно лице от високите етажи на властта не е осъдено досега – то не е чудно, че вместо за държавен обвинител, можем да говорим за държавен споразумител.
– След като ЕС закъсня с помощта, САЩ избърза с неясни засега мотиви, по силите ни ли е да си самоизчистим държавата, г-жо Инджова?
– Бих казала така: ако едните са закъснели, а другите продължават да се правят на две и половина, това само означава, че ние получаваме стимул и убеденост за правота и за предстоящ успех. Светът вече знае, не само че България е корумпирана, но и че не иска повече да живее така. И няма начин да не подкрепи борбите ни. А на Европа ще дадем един сигнал, че все още сме достойни и тя да се включи в тях.
– Дано не се е разпиляла и изморила гражданската енергия!?
– Ако се е уморила гражданската енергия, това означава, че България е загубила вътрешните си сили да отстоява себе си и достойнството си. Умората, сравнена с перспективата да ни няма, ще е нещото, което ще ни даде сили. България, ако иска да я има, ще трябва да издържи!
