ГЕРБ-СДС печели шестите поред предсрочни избори, но е далеч от мнозинство. Кани останалите партии на преговори, откликват само две – ДПС и „Има такъв народ“ (ИТН).
Преговорите изглеждат като истински – лидерите ги няма, но партийни екипи сядат едни срещу други, снимат се, дават изявления след всяка среща. Казват, че обсъждат политики, не министри.
Начинът, по който протичат обаче, поставя въпрос – наистина ли се водят политически преговори, или решения се взимат другаде и срещите са проформа и за пред публиката? Защото:
- Никой не формулира политическа цел, нито казва кои са червените линии.
- Участниците повтарят, че редовно правителство трябва да има, но не и какво трябва да прави то.
- Накрая не общи приоритети, а изборът на определен човек за председател на Народното събрание се оказва залогът разговорите да продължат.
И математически, и политически ГЕРБ-СДС, ДПС и ИТН изглежда единствената конфигурация, която има общо поне 121 депутати – тоест мнозинство. Всички останали са декларирали, че ще са в опозиция.
По-скоро формализиране на нещо, което изглежда като вече предрешен процес
„Нямаше особена полза [от тези преговори]“, казва пред Свободна Европа политологът Христо Панчугов от Нов български университет.
„Това, което видяхме, беше по-скоро формализиране на нещо, което изглежда като вече предрешен процес“.
Въпреки заявките, че не се обсъжда състав и няма съгласие за общо управление, според проф. Светослав Малинов, политолог от Софийския университет и бивш евродепутат от ДСБ, голямата задача в момента е именно да се намери правилната формула за кабинет, в който лидерите на двете най-големи партии не се радват на широка обществена подкрепа.
За какво не се разбраха
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза след края на двудневните преговори, в които не участва, че на този етап съставяне на правителство „не е възможно“, но не уточни какви са разминаванията с останалите партии. Единственото условие, което постави за продължаване на разговора, беше Рая Назарян от ГЕРБ да бъде избрана за председателка на Народното събрание по време на откриването му в сряда.
Това не се случи. Депутатите от ИТН гласуваха „въздържал се“. В кулоарите на парламента Борисов обвини ПП-ДБ, която е в опозиция, че не е подкрепила кандидатурата на Назарян, но не коментира позицията на ИТН. Не каза и дали ще продължи преговорите с партията на Слави Трифонов.
Какво ги събира
Проф. Малинов смята, че основното, което свързва ГЕРБ и ДПС в момента, е противопоставянето на промените, за които настояваше ПП-ДБ в предишното правителство.
„ПП-ДБ искаха закони, които бяха опасни персонално за лидерите на ГЕРБ и ДПС“, казва политологът.
Предишното правителство беше договорено между ПП-ДБ и ГЕРБ като временен компромис на фона на над двугодишна политическа криза. ДПС подкрепяше много от общите политики на кабинета при гласуванията в парламента, но някои ключови искания на ПП-ДБ, свързани със съдебната реформа и борбата с корупцията, така и не се случиха.
Единственото, което е сигурно, в случай че бъде съставен кабинет между ГЕРБ, ДПС и ИТН, е, че няма да бъде продължена реформата в съдебната власт, казва Малинов.
Първите стъпки бяха направени в края на миналата година, когато парламентът прие промени в Конституцията, които предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два отделни органа – един за съдиите и един за прокурорите и следователите. Но за да влязат в сила тези промени, първо трябва да бъде приет нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), който да урежда правомощия на новите два органа, на нови изисквания при избор на членовете им, на преформулиране на правомощията на прокуратурата, свиване на ролята на главния прокурор и други.
Едва тогава ще могат да бъдат избрани нови членове на съветите и нов главен прокурор според реформираните правила. За целта са нужни гласовете на 160 депутати.
В понеделник след преговорите с ДПС от ГЕРБ казаха, че новият ЗСВ ще почака – поне докато Конституционният съд (КС) се произнесе по жалбите на президента Румен Радев и на партиите ИТН и „Възраждане“ срещу измененията в основния закон. Партията на Слави Трифонов оспорва именно съдебната реформа, заложена в Конституцията.
Не се очаква и да има коренни промени в службите за сигурност и регулаторите – нещо, за което отново ПП-ДБ настояваше преди да си отиде предишния редовен кабинет, а партньорите им ГЕРБ и ДПС оспорваха.
Няма да си позволят да следват буквата на закона и да действат против ГЕРБ и ДПС
„Няма да има обновяване на тези регулатори от гледна точка на независими хора. Иначе персоналният състав ще се обнови, но това ще бъдат хора, които няма да си позволят да следват буквата на закона и да осъществяват действия против политици от ГЕРБ и ДПС“, казва Малинов.
Това се очаква да се случи и с Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), за която ГЕРБ и ДПС са се разбрали за бързо приемане на процедурните правила за избор на членове. Двете партии блокираха тази процедура досега.
Според Малинов евентуален кабинет ГЕРБ-ДПС-ИТН вероятно ще продължи политики на предишното правителство, които досега не са представлявали проблем. Съдейки по изявления на ГЕРБ до момента, това са теми като военната помощ за Украйна, влизането в еврозоната и Шенген, енергетика и диверсификация.
Какво да очакваме от ИТН
Ако ИТН приеме да участва в правителство с ГЕРБ и ДПС, тя ще им сътрудничи докрай, смята още Светослав Малинов.
„През последните две години ИТН развиха устойчива омраза към ПП-ДБ, а реакцията им срещу ГЕРБ постепенно се смири. Те никога не са имали остра реакция или критики срещу ДПС и в този смисъл тези, които познават поведението им, знаят, че когато трябва да избират в тежка ситуация, ИТН винаги ще изберат ДПС и партньорите им“, казва политологът.
Този избор обаче може да им коства подкрепата на част от избирателите им, както и политическо им бъдеще според Малинов.
Как ще изглежда управлението
ИТН вече каза, че ще участва само в т. нар. експертен кабинет. По думите на проф. Малинов това означава правителство без „ярки политически фигури“ и с хора, които в момента не заемат водещи политически длъжности, не са лидери на партия и не са в ръководството на такава.
Според експерта се говори за такъв тип управление, защото водещите фигури на ГЕРБ и ДПС – Бойко Борисов и санкционирания за корупция по глобалния закон „Магнитски“ Делян Пеевски не могат да получат доверие извън своя електорат. Малинов дава пример с това, че Борисов не се кандидатира за премиер, което при други обстоятелства би било най-логичният ход.
До този момент заявката е за псевдонеутрален кабинет
„До този момент заявката е за псевдонеутрален кабинет, който да не бъде обвинен още от самото начало в някаква форма на зависимост специфично от една от формациите – ДПС. Но дали това ще се запази като внушение, предстои да видим“, казва Панчугов.
Той пък смята, че правителство на малцинството с ясен превес на ГЕРБ би било по-добър ход за партията, тъй като според него тя има интерес да запази усещането за контрол върху случващото се и да не влиза в силно зависими взаимоотношения с Пеевски.
„Ако това не беше така, досега няколко пъти щяхме да сме видели коалиция между ГЕРБ и ДПС“, добавя политологът.
ГЕРБ е най-дълго управлявалата партия през последните 30 години. Тя е имала три мандата до момента, като последният приключи през 2021 г.
ПП и ДБ, основани съответно през 2021 и 2018 г., са нейни основни конкуренти, като и двете обвиняват ГЕРБ и ДПС в корупция. През 2021 г. създадоха широка коалиция, която остави партиите на Борисов и Пеевски в опозиция. Скоро след това обаче ИТН се оттегли от тази коалиция и правителството се разпадна.
На предишните избори през 2023 г. ПП-ДБ бяха втори с малка разлика след ГЕРБ. Двете формации решиха да се обединят временно около общи евроатлантически цели на фона на войната в Украйна и сложната геополитическа ситуация. След девет месеца, когато се очакваше да има ротация и ГЕРБ да поеме премиерския пост от ПП-ДБ, Борисов оттегли подкрепата си.
Според проф. Малинов това се е случило заради натиск от страна на Пеевски с цел да се увеличи тежестта на ДПС и да бъде отстранена ПП-ДБ от властта.
След т.нар. преговори и отказа а ИТН да изпълни единственото политическо условие, което те родиха – Рая Азарян да оглави парламента, Борисов каза, че „летим към избори“. Но според анализатори форматът да не се стигне дотам вече е решен. Само не е съобщен.
