Росен Желязков от ГЕРБ беше избран за председател на 49-ото Народното събрание. За кандидатурата му гласуваха 136 народни представители (от ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Има такъв народ“), нямаше „против“, а 94-ма (от „Възраждане“, ДПС и БСП ) гласуваха „въздържал се“.
Изборът на Желязков идва на третото поред събиране на новия парламент, след като преди седмица депутатите не успяха да изберат председател. Тогава предложеният от ГЕРБ Желязков не успя да събере необходимите гласове, а предложеният от „Възраждане“ Петър Петров получи подкрепата само на съпартийците си.
„Парламентарната традиция в такива моменти изисква да се кажат думи с тържествен характер. Аз обаче мисля, че не е моментът за патос и тържество. Всички ние осъзнаваме отговорността и тя е очакването на обществото за сигурност, справедливост и стабилност“, каза Росен Желязков в сряда, след като беше избран.
Другата номинация за председател на парламента беше издигната от „Възраждане“ – Петър Петров. Тя беше отхвърлена с 36 гласа „за“ (само от „Възраждане“), 59 бяха „против“, а 139 се въздържаха.
Депутатите избраха и заместник-председатели на Народното събрание – по един от всяка парламентарна група. Това са Росица Кирова от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев от ПП-ДБ, Цончо Ганев от „Възраждане“, Филиз Хюсменова от ДПС, Кристиан Вигенин от БСП и Андрей Чорбанов от ИТН.
По-рано втората по големина група в парламента – коалицията ПП-ДБ, предложи председателят да се излъчва на ротационен принцип между нея и първата група – на ГЕРБ. Последваха поредица преговори между работни групи от двете коалиции, които доведоха до решение на последната си, трета поред, сбирка във вторник.
На пресконференция те съобщиха, че са постигнали съгласие Желязков да оглави парламента за срок от три месеца, а председател на правната комисия да бъде представител на ПП-ДБ. След три месеца, ако все още НС съществува, човек от ПП-ДБ ще застане начело на парламента, а от ГЕРБ – на правната комисия.
След последните парламентарни избори на 2 април в парламента влязоха шест политически сили – ГЕРБ-СДС с 69 депутати, ПП-ДБ с 64, „Възраждане“ – с 37, ДПС – с 36, БСП – с 23 и „Има такъв народ“ – с 11 народни представители.
„Коалицията на джентълмените с по една ръка“
Със спорове дали е сформирана нова коалиция, дали не се нарушава Конституцията с предложението за ротация на председателското място на парламента на три месеца и дали ще бъде приет нов държавен бюджет премина дебатът за избор на председател на 49-то НС.
„Даваме си сметка, че този наш ангажимент е израз на добронамерен тон между двете политически групи и че не може да бъде закрепен с акт на Народното събрание и разчитаме, че той ще бъде спазван в бъдеще и от двете страни“, каза Десислава Атанасова от ГЕРБ.
БСП няма да подкрепи кандидатурата на Росен Желязков от принципни съображения, каза лидерката на партията Корнелия Нинова. По думите ѝ споразумението за ротационно председателство, представено във вторник от двете коалиции като „джентълменското споразумение“, е противоконституционно.
„По-важното обаче от тази уйдурма е законодателната програма. Чия е тази програма? Част от тези закони са от служебния кабинет, други – от кабинета „Петков“ – недовършени, други от миналия парламент. Въпросът е кой застава зад тези закони – коалицията на джентълмените с по една ръка“, каза Нинова.
Съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев определи формулата за ротация на парламентарното председателство с ясна законодателна програма като „единствената работеща“.
По думите му приоритет пред Народното събрание е приемането на Бюджет 2023, но той няма как да бъде заложен в законодателната програма, защото няма как да бъде внесен от парламентарните групи. Като приоритетни изреди и приемането на закона срещу домашното насилие и съдебната реформа.
„Обещали на нашите избиратели, че няма да подкрепим правителство с мандат или участие на ГЕРБ и всички спекулации за уйдурми, госпожо Нинова, просто не ви правят чест“, каза Асен Василев.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ каза, че партията му няма да подкрепи ротационно председателство, защото е противоконституционно. ДПС също поставиха под въпрос доколко конституционно е то.
„Може да запишем и тридневни правителства – въпрос на воля на това мнозинство е, независимо какво пише в Конституцията. Досега обаче това, което виждаме, може да го определим по тийнейджърския модел „ГЕРБ плюс промяната равно на подмяна“, каза председателят на ДПС Мустафа Карадайъ.
Заседанието започна с полагане на клетва като народен представител на Андрей Цеков от ПП-ДБ, който влиза в парламента на мястото на отказалата се от депутатското място Лена Бориславова.
Без великденска ваканция за депутатите
Единодушно с 230 гласа „за“ депутатите приеха решение за отмяна на великденската ваканция на Народното събрание (НС) за тази година.
Според парламентарния правилник, който депутатите приеха да действа до приемането на нов, Народното събрание е във ваканция 10 дни по великденските празници – от Велики петък включително.
„Приехме правилника на НС и вече би трябвало да сме във ваканция, затова има проект на решение за нейната отмяна“, каза новоизбраният председател Росен Желязков.
Великденските празници минаха, но предстои Рамазан байрам, каза Карадайъ и добави, че в петък мюсюлманите депутати вероятно няма да идат в парламента.
Росен Желязков помоли за проект на решение във връзка с това, който утре да бъде разгледан.
Кой е Росен Желязков
Росен Желязков е роден на 5 април 1968 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което работи последователно като юрисконсулт, старши юрисконсулт, секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столичната община, посочва биографичната му справка в БТА.
От 1995 г. до 1998 г. е адвокат по гражданско и търговско право. През 1998 – 1999 г. е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“ на Столичната община.
През ноември 2003 г. Желязков е назначен за секретар на Столичната община. Остава на поста до 2009 г., когато е назначен за главен секретар на Министерския съвет. В периода 2011 – 2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на България в Европейския институт по публична администрация в Маастрихт, Нидерландия.
През декември 2014 г. Росен Желязков е назначен за съветник на тогавашния министър-председател Бойко Борисов по въпросите на административната реформа и по въвеждането на електронно управление. Той участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление и в изработването на програми в областта на публично-частното партньорство, местното самоуправление и местната администрация.
От 28 септември 2016 г. до 15 януари 2018 г., когато е назначен за председател на Комисията за регулиране на съобщенията, Росен Желязков е председател на Държавната агенция „Електронно управление“. На 20 септември 2018 г. е избран от парламента за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и заема този пост до 12 май 2021 г.
Росен Желязков е бил депутат в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание (2021 – 2022).
През октомври 2022 г. той беше номиниран от коалиция ГЕРБ-СДС за председател на 48-ото Народно събрание, но до избора му не се стига, след като „Продължаваме промяната“ не го подкрепи. След тридневни дебати на 21 октомври 2022 г. за председател на Народното събрание беше избран депутатът от ГЕРБ-СДС Вежди Рашидов, а Росен Желязков – за заместник-председател на парламента.
Преди седмица на среща с депутати от ГЕРБ в централата на партията в София председателят на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че коалицията ГЕРБ-СДС ще номинира Желязков и за председател на 49-ото Народно събрание.
