Снимка: Bloomberg |
Да надцениш позицията си на енергийните пазари рядко завършва добре. Когато арабските членове на ОПЕК обявиха петролно ембарго в резултат на октомврийската война от 1973 г., страните вносителки започнаха да разработват вътрешни петролни находища и алтернативни енергийни източници, което доведе до най-драстичния спад в потреблението на петрол, който светът някога е виждал.
Този факт представлява сериозна заплаха за Русия, ако тя се опита да използва позицията си на енергиен доставчик като геополитически лост след атаката срещу Украйна в четвъртък. Макар покачващите се цени на европейския газ и петролът, който надхвърля 100 долара за барел, да подсказват, че Москва държи всички козове, нейното предимство може да се окаже мимолетно. Това е така, защото въпреки зависимостта на Европа от руския петрол, Москва всъщност е много по-зависима от европейските си клиенти, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.
От приблизително 465 милиарда кубически метра газ, които Европа е консумирала през 2020 г., руски тръбопроводи и пристанища за LNG (втечнен природен газ) са осигурили около 169 милиарда кубически метра, или над една трета от общия обем. Това звучи така, сякаш Москва контролира Стария континент, но зависимостта е още по-голяма в другата посока. Повече от 70% от руския износ на газ отива за Европа.
Европа има и друго предимство. Оформена около редица полуострови на ръба на Атлантическия океан, за нея е относително лесно да диверсифицира източниците на доставки, като се насочи към глобалния пазар на втечнен природен газ.
През последното десетилетие континентът вървеше бавно в тази посока. Терминалите, работещи в Европейския съюз и Обединеното кралство, са в състояние да приемат общо 196 милиарда кубически метра годишно, според Международния газов съюз (IGU) – малко повече от Южна Корея и само около две трети от капацитета на Япония.
Още по-лошо е, че те рядко са били използвани напълно. Вносът чрез тях през 2020 г. достигна само 89 млрд. куб. м., оставяйки свободен повече от половината капацитет. Увеличаването на използването на този източник в целия континент до ниво от около 90%, което е често срещано в страни като Китай, Белгия и Италия, може приблизително да удвои общия внос на втечнен газ.
Точно това се случва през последните седмици, тъй като „тънките“ спот доставки по тръбопроводи от Русия оставиха съоръженията за съхранение в Европа на тревожно ниски нива. Вносът на втечнен газ се е повишил през януари до приблизително 100% от капацитета, според консултантската компания Rystad Energy. Около 56% от този внос идват от САЩ.
Поддържането на този темп на внос обаче ще бъде по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Повечето втечнен природен газ в океаните вече е договорен за клиенти, а общата глобална икономическа ситуация остави пазара особено затегнат, така че има много малко свободна суровина за запълване на европейските резервоари. В дългосрочен план ще трябва да се изградят повече хранилища, за да се поддържат заети инсталациите за регазификация през летните месеци, когато търсенето е по-ниско.
