Намаляването на количествата газ и за най-големите клиенти на държавния „Газпром“ в Европа не е от икономически съображения и ще нанесе непоправими репутационни щети на компанията. Русия призна за проблеми с работата на „Северен поток 1“ заради санкционирани турбини за компресорните станции, които са на ремонт в Канада, но побърза да каже, че „Северен поток 2“ е пълен с газ и може да заработи веднага, което е невъзможно, но „си струва Москва да опита“. Това коментира д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Идеята на „Газпром“ е чрез намаляването на доставките да се опита да разколебае ЕС в намерението му да се откаже в средносрочен план от руския газ и – ако е възможно – да отвори „Северен поток 2″… Другата идея на тази създадена несигурност на европейския пазар е да се повишат цените на големите хъбове в Европа, понеже до голяма степен цените на „Газпром“ за почти всичките му европейски клиенти са завързани за цените на хъбовете.“
Така „Газпром“ ограничава предлагането, но се надява да прибере близки като абсолютна стойност приходи, обясни Димитров.
„Това е игра ва банк – в този бизнес най-важното е сигурността на доставките и репутацията на една компания като сигурен доставчик. „Газпром“ руши непоправимо репутацията си на сигурен доставчик, с това което прави в момента.“
В коментар за започналите тестове на газовия интерконектор на България с Гърция, Димитров заяви, че това дава шанс реалният пренос на газ да започне до края на юли и страната ни да получи пълното договорено количество от 1 млрд. куб. м. газ от Азербайджан.
Препоръката на ЕК да бъде даден статут на кандидат-членки на Украйна и Молдова е реакция на действията на Кремъл, която нямаше да се случи в нормална ситуция, тъй като и двете страни не са готови да започнат преговори. Този акт показва, че ЕС е готов да ги интегрира, дори нарушавайки част от правилата за членство, за да подчертае, че подкрепя Украйна и че руското нападение се счита за нападение срещу цяла Европа и европейската идея, каза Димитров. Грузия няма да получи такъв статут заради контролираните от Русия области в страната – Абхазия и Южна Осетия – и може би заради колебливата позиция на управляващите за конфликта в Украйна.
В европейското предложение за разрешаване на споровете между България и Северна Македония се дават твърде кратки срокове за намиране на решение, каза Димитров и добави, че то едва ли ще се вмести в периода на френското председателство, което приключва този месец.
„В Северна Македония се убедиха през последните години, че България не е страната, която ще ги заведе в ЕС… Ако гледаме македонската политика, това предложение включва промяна в конституцията – без опозиционната ВМРО-ДПМН не може да се съберат две трети от гласовете и не може да стане тази промяна. България ще каже не, щом не е направена промяната.“
Димитров напомни, че такова мнозинство е липсвало първоначално и за Преспанското споразумение с Гърция за смяната на името на Северна Македония, но депутати от опозицията впоследствие са го подкрепили.
„Националистическите кръгове и в двете държави нагнетяват да бъде отхвърлено това предложение.“
Димитров допусна, че предложението може да бъде прието в София, но това трябва да стане преди евентуално разпускане на парламента и ново служебно правителство на президента Румен Радев, който няма да придвижи въпроса с оправданието, че няма парламент.
Русия би предпочела Северна Македония да не е част от ЕС, тъй като това само ще засили позициите на блока, но това „не ѝ е първа грижа“ в сегашната ситуация на реална война с Украйна и икономическа война с Европа, каза Димитров.
„Сърбия води отдавна преговори за членство в ЕС и не е много напреднала в тях – това е и бъдещето за Северна Македония. Дори и да започне преговорите, те няма да вървят никак бързо и няма да приключат за по-малко от десет-петнадесет години“, каза Димитров и добави, че за Белград сега е полезно да балансира между Москва и Брюксел.“
Димитров представи и сборник със статии на украински историци „Крим – исторически преглед“, който показва, че историята на полуострова в центъра на конфликта между Русия и Украйна не е нито руска, нито украинска в по-голямата си част.
Как могат да се развият споровете между България и Северна Македония и кандидатурите на Украйна и Молдова можете да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
