Снимка: Bloomberg |
Войната на Владимир Путин срещу Украйна ще има важни последици за мнозина. Преди всичко за украинците – тези, които бягат от страната и тези, които останаха, за да отблъснат нахлуващата армия или безпомощно да понесат опустошението. Но ефектът върху руснаците също ще бъде огромен, независимо дали го осъзнаваме, или не сега. Време е ние, гражданите на държавата-агресор, да влезем в обувките на германците след Втората световна война, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Сравнението ще изглежда хиперболично за мнозина. В края на краищата нацистите извършиха геноцид в колосален мащаб, унищожиха градовете в много страни, създадоха лагери на смъртта. За Путин е трудно да се съизмери с убийствената лудост на Хитлер, колкото и да се опитва. Но сега сме 2022 г., а не 40-те години на миналия век. Военните престъпления на Путин са незабавно документирани в социалните медии, а и чувствителността на световното обществено мнение се промени: колкото и ограничени да са бомбардировките срещу цивилни, това е непростимо от момента, в който първата ракета бе насочена към жилищен район. Поради изобилието от доказателства, Русия дори не трябва да губи войната, за да бъде нейният народ – и не само лично Путин – държан отговорен и в земи, отдалечени от Русия и Украйна.
Много руснаци, особено тези, които напускат, за да избягат от официалната военна истерия и последиците за икономиката и начина на живот от безпрецедентните западни санкции (няма вече IKEA и H&M!), не се обвиняват за войната. Подобно на многото руски знаменитости, които излязоха с лозунги „Не на войната“ или „Аз съм за мир“ в социалните мрежи, без да предприемат следващата стъпка – призовавайки за прекратяване на лудата агресия на Путин – те не чувстват лична отговорност за изравнените със земята квартали на Харков или Мариупол. „Никога не съм гласувал за Путин“, чувам от тях. „Какво общо имам с това? Аз съм против войната!“
Всички са за мир, разбира се – дори Путин го казва. Хитлер говори за своята „любов към мира“ и намерението си да „установи мир на източната граница“ в речта си пред Райхстага на 1 септември 1939 г. (денят, в който той започва Втората световна война – бел. прев.) Индивидуалната отговорност обаче зависи от това, което човек е сторил, за да направи войната невъзможна – а колективната отговорност произтича, колкото и да мразим това, от неспособността на една държава да предотврати диктатурата, която, както виждаме сега, не може да не доведе до война.
Това е логиката зад тенденцията много украинци да обвиняват руския народ, а не само Путин. Ново проучване на украинската „Рейтингова група“ установява, че според 38% от респондентите руснаците като нация споделят отговорността за войната; в централна Украйна делът достига до 42%, а в западната част на страната – 46%.
През 2014 г., след като току-що емигрирах от Русия поради моето противопоставяне на анексирането на Крим, аз настръхнах, когато украинците ми казаха, че този мой ход не отменя отговорността ми. Бях сигурен, че не можех да направя нищо, за да променя природата на руския режим. „Вие се бийте с Путин“, се озъбих в отговор на украинските си обвинители. Сега това ме изпълва със срам, защото в момента те буквално се бият с него – а ние всъщност не го направихме, дори когато не беше толкова опасно, колкото в настоящия климат на жестоки репресии.
