Привидният ръст в бюджета на НЗОК няма да гарантира възможността да осигурим увеличение на заплатите на всички лекари.
Това каза пред БНР д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз.
„На пръв поглед е голямо увеличението, става въпрос за болничната помощ. Там са изискванията за заплати, спрямо миналогодишния бюджет, но спрямо изпълнението, т.е. похарчените пари за болнична помощ през миналата година, е малко, което трудно ще ни даде възможност да можем да преговаряме за значително повишение на цените. Ще направим всички усилия това да се случи, като се предприемат мерки за ограничаване на броя на приемите в лечебните заведения. Не е тайна, че има доста ненужни хоспитализации в България“, коментира той.
Д-р Маджаров посочи, че най големи проблеми със заплатите на лекарите има в тези лечебни заведения, „които през годините постепенно са потъвали финансово по комплексни причини – малко персонал, липса на търсене от пациенти поради обезлюдяване на съответната община или област, ограничен обем дейности заради липса на специалисти“:
„Това ги е довело да ниво, в което плащат около 80-90% от приходите си за фонд заплати. … Затова държавата трябва да реши кои болници са ѝ нужни, в кои отдалечени региони и да интервенира за запазване на тяхното съществуване, като осигури тези минимални нива на заплатите на лекарите и медицинските сестри. Но за тези лечебни заведения, които се намират в сравнително добре подсигурени с болнична помощ региони, не мисля, че трябва да се намесва. Те са изживели своето време“.
БЛС от години алармира за възрастов и териториален дисбаланс при лекари и медицински сестри, припомни той и добави:
„В момента съотношението лекари – медицински сестри е по-малко от 1:1, а трябва да е минимум 1:2. На това се дължат случаите, при които пациентите не са доволни от обслужването в лечебните заведения“.
По думите на д-р Маджаров трябва да има държавна политика за промяна в начина, по който се обучават специалисти по здравни грижи.
Д-р Иван Маджаров определи най-голямата спешна болница „Пирогов“ като арена на амбиции:
„Когато дойде нов министър, сменя управителя. Трябва да се излекуваме от тази болест да сменяме директори, но пък и министърът носи най-голямата отговорност и директорите не трябва да са толкова чувствителни“.
