Основателят на Подуене блус бенд Васко Кръпката стана първият български музикант, който отива в Украйна, за да подкрепи народа ѝ и доброволците, които помагат, една година след началото на руската инвазия. На 1 март той свири в столицата Киев „с надеждата за скорошна победа“.
Музикантът е там по покана на международна хуманитарна мисия с българско участие, с която е работил преди години и в Косово.
„Ще се заредим с енергия за победа на всички добри сили, за победа на доброто над злото. Правя го от сърце и душа заради свободата. Свободна Украйна отстоява свободата на цяла Европа, тя плаща тази скъпа цена“, каза той пред Свободна Европа часове преди да изнесе концерта.
„Освен това, искам да покажа, че мислещите българи у нас подкрепят Украйна в тези трудни моменти, въпреки че държавата е много пасивна и страхлива“, добави Васко Кръпката.
Той разказа, че е сам, с китарата си. Пътувал е два дни – с два самолета и два влака, за да стигне до Киев. През деня се е срещнал с българи и украинци, с които посвирили спонтанно на Стъкления мост в Киев, построен от кмета Виталий Кличко. Преди няколко месеца руските сили го обстрелваха като отговор за атаката срещу Кримския мост, но не успяха да го разрушат.
Самият концерт е в сградата на хуманитарната мисия, където са поканени доброволци от много страни. Единственият музикант е Васко Кръпката.
Казва, че не го е било страх да отиде в украинската столица, по която често има руски ракетни атаки.
„По никакъв начин нямам страх от нищо, камо ли от последни болшевишки издихания. Да живее свободна България, свободна Украйна, свободна Европа!“, призова музикантът, който подкрепя „историческата саможертва на Украйна да се откъсне от съветизацията“.
Известен с отколешната си антивоенна позиция, той е един от най-големите активисти в своите среди за каузата на Украйна. И на 24 февруари – когато се навърши точно една година откакто Русия започна пълномащабната война, излезе на шествие по жълтите павета заедно с хиляди други софиянци.
Още в края на март 2022 г. Васко Кръпката, известен със своите песни „Комунизмът си отива“ и „Нека бъде светлина“, организира заедно с писателя Захари Карабашлиев концерт в подкрепа на Украйна под наслов „С вас сме“. Тогава на площад „Княз Александър I“ освен Подуене блус бенд свириха Иван Лечев, Валди Тотев, Развигор Попов, Джендема, Монолит, Стефан Вълдобрев и украински музиканти. Идеята му хрумва, след като вижда по телевизията, че едно 7-годишно момиченце пее в бомбоубежище. После бяга с родителите си в Полша и на огромен концерт изпълнява химна на Украйна.
„Свобода, музика, любов“
Васил Георгиев е роден на 06.06.1959 г. Родната му къща е в софийския квартал „Подуене“, откъдето идва името на групата му. Завършва техникум по автотранспорт в София и така става автомеханик по професия. В онези времена работи в сервиз за таксита на Сточна гара, докато вечер свири по заведения. И до днес автомонтьорството му е хоби и казва, че в жилите му тече бензин.
Още, когато е 6-годишен, получава първата си китара. Заедно с брат си, който е 5 години по-голям, се учат да свирят. Първите си стъпки като музикант прави с група Stars, която създава с двама свои приятели – Вальока и Гацо, в средата на 70-те години на миналия век. С тях обаче започва като барабанист, а първите му инструменти са варел за боя и празна тенджера с опъната отгоре кожа.
В следващите 10 г. Васко свири с различни групи, една от които Трио Universe. С много трудности успяват да заминат за чужбина, където изкарва достатъчно пари, за да си купи мечтаните професионални барабани – „Tama Super Star“.
По-важното е обаче, че се връща със сърце, в което блусът завинаги заема първо място. Случва се в Копенхаген, където на купон с хипари чува за първи път албума „Hard Again“ на Muddy Waters– едно от величията в жанра, който тогава е много слабо познат в България.
„Отивайки в чужбина, за пръв път презрях системата у нас. След като видях свободата. Съвсем естествено е, че след като съм закърмен с Pink Floyd и Led Zeppelin, никога няма да се примиря с никаква система. Но е съвсем различно, когато в онези години се докоснеш до истинската свобода“, казва преди години той в интервю за werock.bg.
Казва, че никой не е вярвал, че ще се върне, но той го прави. Заради своята Елена – бъдещата му съпруга, която тогава му е гадже. Описва живота в България тогава като безпътица, но заради новите си барабани успява да стане барабанист на рок група Паралел 42. С тях свирят три месеца в Слънчев бряг, където той написва песента „Слънчев бряг блус“, докато вечер дрънка на китарата. То е за разделението между бедните и богатите. Тогава за първи път му идва идеята, че в други времена, в които няма цензура, може да пее песни. „Слънчев бряг блус“ е за разделението на бедни и богати, разказано по по-уличен и махленски начин.
През 1986 година става барабанист и на група Старт. Кани го самият Развигор Попов, който вече е утвърден музикант заедно с половинката си в живота и на сцената Мими Иванова. Васко и Развигор се запознават в автосервиза, където той е дошъл да си поправи жигулата.
През революционния септември 1989 година – когато пада комунизмът, Васко основава своята група Подуене блус бенд. По това време е напуснал Старт, спрял е да свири на барабани и кара такси – зелен Москвич, за да издържа семейството си – вече има едно дете, а жена му е бременна с второто. Живеят в гарсониерата на баща му в Подуене.
Първите стъпки на групата – заедно с бате Кире, Владо Мазола, Ники Драгнев и бате Влади, както ги нарича Васко, съвпадат с първите митинги, на които той е най-отпред с барабан. Оттогава датира легендарна снимка на първа страница във вестник „Дума“ на която той е с метълско кожено яке и елек в нашивки, удря барабан и вика „Де-мо-кра-ци-я!“. Текстът под нея гласи: „Ястреби и лешояди се събраха пред „Александър Невски““.
По това време се ражда и легендарната песен „Комунизмът си отива“, с която взривява протестите, на които се събират десетки хиляди българи. По това време започва да свири със своя бъдещ дългогодишен приятел Георги Минчев, за когото казва, че „е велика българска личност, автор на най-смелите и най-нежните парчета в тази държава“.
Въпреки че Тодор Живков вече е паднал от власт, по това време в България все още има само три студия, и то държавни – „Балкантон“, в БНР и БНТ, и все още е трудно да пробият бунтарски песни. С помощта на приятел тонрежисьор Васко и бандата му успяват да запишат нелегално първите си парчета – „Групата се разпадна“, „Слънчев бряг блус“, „Бюрократ“ и „Комунизмът си отива“. Чак по-късно, когато студията отварят за запис срещу заплащане, с пари, събрани от Гошо Минчев, записват и останалите парчета и издават касетката „Комунизмът си отива“.
След смъртта на Минчев, Кръпката години наред организира фестивала „Цвете за Гошо“, както и Sofia Blues Meeting, софийския пролет-есен блус фестивал и Благоевград Blues&Jazz фестивал.
На 24 май 2018 г. пет от текстовете на песни на Васко Кръпката – „Комунизмът си отива“, „Кучето на крайния квартал“, „Нека бъде светлина“, „Ден след ден“ и „Емигранти“ влизат в Библиотека на Конгреса на САЩ, в алманаха „Любослов“, годишник на българските писатели в САЩ и по света.
Днес той има над 10 албума, пътувал е и е свирил по цял свят и е благодарен на това, че България е свободна и демократична страна. Когато го питат именно свободата ли е най-важна за него, Васко Кръпката отговаря: „Да! Ако трябва да ги класирам по важност – свобода, музика, любов“.
Именно за силата да отстояваш свободата е и една от най-емблематичните му песни:
Ден след ден
Храстът казал на дървото:
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
