Снимка: Bloomberg |
Как централните банки трябва да реагират на цифровите технологии? Това се превърна в неотложен въпрос. Отговорът е отчасти, че и те, и правителствата трябва да навлязат в новия див запад на частните пари. Но също така трябва да въведат свои дигитални валути, пише Мартин Улф за Financial Times.
Държавата не трябва да изоставя ролята си за осигуряване на безопасността и използваемостта на парите. Обратната идея е либертарианска фантазия. Освен това нуждата от действие е спешна. Според изследване на Гари Гортън от Йейл и Джефри Джан от Федералния резерв, иноваторите сега са създали повече от 8000 криптовалути.
Гортън и Джан разделят тези творения на две основни категории: негарантирани „фиатни криптовалути“, като биткойн; и „стейбълкойни“, гарантирани от държавни фиатни пари. И двете са проблематични по различен начин.
Пишейки във FT, Роджър Свенсън заяви, че фиатните криптовалути не отговарят на нито един от критериите за използваеми пари. Банката за международни разплащания (BIS) твърди в последния си годишен доклад, че такива „криптовалути са по-скоро спекулативни активи, отколкото пари и в много случаи се използват за улесняване прането на пари, хакерските атаки за откуп и други финансови престъпления. По-специално биткойнът има малко изкупителни свойства от обществен интерес, като се има предвид и неговия разхитителен енергиен отпечатък.“ Според мен подобни „валути“ трябва да са незаконни, пише Улф.
Стейбълкойните са различни. Както твърдят Гортън и Джан, парите трябва да бъдат използваеми при плащания „без излишни въпроси“, дори при криза. В исторически план е имало банкови паники поради тази причина: затова те са гарантирани и регулирани от държавата. Същото безпокойство възниква и при стейбълкойните. При криза може да има „отливи“, подобни на тези от фондовете на паричния пазар през 2008 г. По този начин, или стейбълкойните трябва да бъдат гарантирани от парите на централната банка, или емитентите им ще трябва да бъдат регулирани като банки.
По-важно от новите „валути“ е навлизането на Big Tech (големите технологични компании – бел. прев.) в плащанията. Това носи ползи, но и опасности. Текущите платежни системи са скъпи, като малките плащания в брой сега дори са по-евтини от кредитните или дебитните карти, а международните плащания са доста скъпи. Освен това цифровите разплащателни системи не са достъпни за всички, дори в страните с високи доходи. По принцип тези нови играчи могат да донесат големи подобрения. Но това развитие също така рискува фрагментация на платежната система, ерозия на неприкосновеността на личните данни и дори експлоатация на потребителите.
Задача на централните банки (заедно с други регулатори) е да гарантират, че революцията в дигиталните плащания работи за обществото като цяло. Сега има възможност – според мен необходимост – за допълване на кеша с цифрови валути на централните банки (CBDC).
Тук възниква голям въпрос: CBDC трябва ли да се използват единствено при сделки на едро или също от клиенти на дребно? Отговорът би трябвало да бъде и двете. Винаги е било проблематично, че ползата от държането на сигурни държавни пари отива в частните банки, а не към обществото (освен кеша). Сега това може и трябва да се промени в обществена полза.
