В най-гледаното време вечер, по двете телевизии – бТВ и Нова, преди десетина дни тръгнаха две риалити предавания. Всяко от тях има своите зрители, но докато сред така наречените ВИП персони в Big Brother кавгите се оформят кой е изял последния домат и сълзи се леят защо една плеймейтка не е избрана за Мис на Къщата, във „Фермата“ се лее пот, образуват се мехури и мазоли на ръцете и участниците се запознават с малко известни откъси от българската история.
Силиконът във ВИП Брадър е в такова излишество, че вероятно в един момент ще гръмне. Жените приличат на гумени секс кукли, загубили своята идентичност, както физическа, така и интелектуална. Подчинението единствено на външния вид – на парцалките, на козметиката и на заучените пози и стойки не носи дивиденти от трезвомислещата публика, напротив. Празнословие, бездействие и безкрайно въртене в затворено пространство няма как да не доведат до най-долните слоеве на всяка психика.
[ad id=“225664″]
В това време новите фермери за тази година поставят ново начало, постигат всичко с много труд и големи лишения. Идята на формата е те освен да изградят ферма почти сред нищото, да се запознаят и с не толкова популярни личности, но оказали силно влияние в развитието на България. Иван Кънчев, ръководител на сдружение „БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ“, всяка седмица им прожектира интересно подготвен филм, като фактите от него по-късно влизат в състезателна игра между 2 отбора от фермери.
Интриги не липсват нито във ВИП Брадър, нито във Фермата – все пак става дума за пари. А и не само. Участниците са специално пресяти от психолози и сценаристи и всеки носи своя характер, странности (не малко), агресия, култура, образование, работоспособност.
[ad id=“236993″]
Риалити форматите, колкото и да са оплювани от т.н. интелектуалци, са национална извадка за народопсихологията на българина. Те ни показват в какво се превръща човекът, притиснат от непредвидени обстоятелства, оставят го „на припек“ 24 часа в денонощието и колкото и да си зодия „театър“, нямаш шанс да се прикриваш постоянно. Ако и прагът ти на търпимост е нисък, нещата вероятно често ще излизат извън контрол. Качеството при хората не винаги се обуславя от добро обучение, преуспялост в професията и от натъпкан портфейл. Доказателствата в реалния живот за това са хиляди. Така, че нека не съдим никого категорично, а да си помислим каква роля бихме изпълнили ние самите, поставени в подобна ситуация.
