Населението на Земята вече започва да осъзнава кошмарните последици от замърсяването, причинено от хилядите синтетични вещества, които са изтекли безвъзвратно в екосистемите на планетата.
Темата e засегната във филма на Disney Pixar от 2008 година „УОЛ-И“. В него се разказва как през 2029 година Земята е превърната в сметище. Хората са спрели да я обитават преди векове, като са я направили необитаема чрез дългогодишната си ненаситна консумация. Остават планини от боклук, разпростиращи се докъдето стига погледът.
Ако не преосмислим поведението си в опазването на околната среда, може и да доживеем колония на Марс, която ще е единственият шанс на човечеството да оцелее сред планини от боклук. „Всички знаем предизвикателството, пред което сме изправени“, казва Мери Райън от Imperial College London, цитиран от БГНЕС.
„Можем да открием токсични метали в хималайските върхове, пластмасови влакна в най-дълбоките части на океана. Замърсяването на въздуха убива повече хора от настоящата пандемия.
На срещата на върха през 2002 г. в Южна Африка световните лидери се договориха да сведат до минимум вредното въздействие на замърсяванията с химикали върху околната среда, като краен срок за това бе 2020 г.
Замърсяването с отпадъци от икономическа дейност е толкова старо, колкото е и самата ни цивилизация. Ледът в Гренландия съдържа следи от олово и мед от Бронзовата епоха в Европа. А първите синтетични химикали, които не съществуват в природата, са създадени в средата на 19 век.
Но сега Планетата ни е в период, наречен „Великото ускорение“ – той бележи времето след Втората световна война, когато за първи път в историята на човечеството скоростта, с която човекът създава нови замърсители и да изхвърля отпадъци в околната среда, е ускорен до крайност. Така например, синтетичните химикали и продукти до такава степен са в бита ни, че данните са шокиращи: през 1950 г. световното производство на пластмаса, например, е само 1,5 милиона тона. През 2017 г. е 350 милиона тона. През 2050 г. се предвижда да достигне 2 милиарда тона. Производството на химическата промишленост в развиващите се икономики се е увеличило повече от шест пъти между 2000 и 2010 г., сочи доклад на ООН. Според Международния съвет на химическите асоциации (ICCA), 95 процента от стоките разчитат на някаква форма на индустриален химически процес при производството си.
Един особено ярък и надлежно документиран пример, е за популацията на косатки край западния бряг на Обединеното кралство. В продължение на 30 години не е регистрирано нито едно новородено и учените решават, че видът е изчезващ. През 2016 г. до шотландския остров Тири морето изхвърля починала женска косатка, а при щателно изследване учените установяват, че тя има неразвита матка и нива на PCB / полихлорирани бифенили (PCBs), клас промишлени охлаждащи течности и лубриканти, които могат да бъдат мощни разрушители на ендокринната система при поглъщане – бел. ред./ 100 пъти по-високи от прага на токсичност за морските бозайници.
