Случка първа
Отивах, някъде с един трамвай като видях до мене да стои права една бабичка с пълна пазарска чанта в ръцете, станах веднага от седалката и й казах:
– Бабке, заповядай, седни на моето място!
Бабичката ми се усмихна, погали ме по главата и ми каза:
– Благодаря ти много, момченце, да си живо и здраво и голямо да пораснеш!…
Но тъкмо бабичката да седне, и на моето място се курдиса някакъв мустакат мъж, и бабичката остана права със своята пълна пазарска чанта в ръцете.
– Аз на тая бабка отстъпих мястото си бе, чичко, а не на тебе – казах натъжено на мустакатия мъж.
А той, какво ми отвърна:
– Я си обърши носа бе, хлапак, че ще капне отгоре ми, и недей се учи отсега да даваш ъкъл на големите!
И на бабичката с пазарската чанта й стана много мъчно, както и на мене, но не каза нищо на мустакатия мъж и продължи да си стои права, а аз се измъкнах от трамвая на първата спирка.
[ad id=“225664″]
Случка втора
Заваля чуден сняг, и това беше голяма радост за нас, децата, и започнахме да си хвърляме снежни топки, нещо, което правят всички деца по света, стига да има сняг там, където живеят.
Но вчера, като се биехме със снежни топки, един от нас улучи, без да иска един минувач право в бомбето, и той страшно се ядоса и започна да реве, сякаш бяха стреляли срещу него с истински автомат:
– Хулигани, вагабонти, така ли ви учат в училище бе, да нямате никакво уважение към по-възрастните и да ги биете със снежни топки! Диванета с диванета!…
И понеже аз бях най-близо до него, този с бомбето ми залепи една силна плесница, че ми писнаха ушите като локомотивна свирка и почувствах, че се люлея на виенско колело с главата надолу.
А когато отново разбрах, че съм с главата нагоре, какво да видя?!
Бомбелията беше оня мустакат мъж, дето се курдиса преди една седмица на моето място в трамвая, като остави бабичката да стои права с пълната пазарска чанта в ръцете.
