Проф. Минеков твърди, че ОЛАФ препоръчва да се търси отговорност от трима министри и един кмет
Над 10 години бившият премиер Бойко Борисов не се умори да повтаря – “На тях ги спират, на нас ни ги пускат”, визирайки милиардите европари от Брюксел и сочейки, че ГЕРБ знае как да ги усвоява по правилата за разлика от опозицията.
Последно чухме този мотив, малко фризиран, тази пролет, когато в предизборно турне, все още с държавната джипка, Борисов направи обиколка на манастири в страната.
“Дойдат ли БСП и ДПС на власт, фондовете и програмите заминават. Искаме хората да видят какво се строи, защото съм убеден, че 90% от българите не знаят за тези манастири”, каза бившият вече премиер. Звучеше добре. Сега обаче Брюксел е на път директно да обори Борисов и да покаже, че и на ГЕРБ ги спира, пише EURACTIV.
Епицентърът на скандала е проект в сърцето на София – ремонта на Ларгото, за който се оказва, че Брюксел не признава над половината от 16-те млн. лв., получени от България по него.
ОЛАФ изрови сериозни нередности
Скандалът тръгна след разследване на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ, което установи сериозни нередности по реализирането на проекта “Античен културно-комуникационен комплекс “Сердика”, известен като ремонта на Ларгото. Европейската служба установи, че нередностите водят до неправомерно усвояване на 4 320 807.77 евро без ДДС, или около 8 млн. лв. Целият проект е за 15,8 млн. лв., разплатени по евро програма “Регионално развитие” 2007-2013 г.
“Становището на ОЛАФ по отношение на реставрацията – ремонт в Ларгото: много от нещата вътре не мога да ви споделя – става дума за изчезнали по някакъв начин или усвоени, както се нарича, близо 4,5 милиона евро от целия проект. Докладът е много широк, много подробен, има препоръки да се търси отговорност от трима министри от предишното управление и един кмет”, открехна завесата служебният министър на културата проф. Велислав Минеков преди дни.
Повече детайли по казуса обаче изкара Българска легия “Антимафия”, която публикува във Фейсбук част от кореспонденцията между ОЛАФ – Генерална дирекция “Регионални и градски политики” и България.
Още на 22 декември 2020 г. Марк Льометр, директор на Генералната дирекция “Регионални и градски политики”, уведомява с писмо правителство на Бойко Борисов, че ОЛАФ е приключила своето разследване за нередности по проекта. “Разследването е приключило с препоръка за предприемане на мерки и действия за изключване на европейско финансиране за 4 320 807.77 евро, платени в проекта”, пише в депешата.
По официални данни на Министерството на регионалното развитие целият проект е за 15,8 млн. лв., а получател на средствата за изпълнението му е Министерството на културата.
Любопитен и важен детайл е, че препоръките на ОЛАФ с изводите от разследването са изпратени и на съдебната власт в България. “Информираме ви, че препоръка на ОЛАФ относно това разследване също така е изпратено до Специализираната прокуратура в България”, пише още в писмото.
Изгубени в безвремието
Заради липсата на реакция по първото писмо, на 2 февруари 2021 г. следва ново официално писмо от Генерална дирекция “Регионална и градска политика”, в което отново се посочва, че нередностите по проекта са за над 4,3 млн. евро. Този път обаче ЕК изисква и действия. Затова в писмото Брюксел приканва България в рамките на 2 месеца да представи данни за предприетите мерки по казуса. “Вашият отговор ще бъде напълно анализиран и от това ще стане ясно дали ще се стартира процедура за финансова корекция”, се казва още в писмото. Така става ясно, че от отговора и от действията на тогавашния кабинет “Борисов” ще зависи дали Брюксел ще поиска България да връща тези средства.
Затова е прелюбопитно дали кабинетът “Борисов” е реагирал на Брюксел и каква е развръзката по казуса от февруари до сега. EURACTIV България попита Министерството на регионалното развитие, ръководено в момента от служебния министър Виолета Комитова, предприети ли са действия и глобата на ЕК вече окончателна ли е.
“Визираният от Вас доклад е получен и регистриран в МРРБ на 05.05.2021 г. Срокът за отговор от страна на Главна дирекция “Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” е 2 месеца, считано от получаване на доклада”, посочиха оттам. Отговорът обаче вместо да разсее облаците, породи още повече въпроси. Защо писмо, изпратено от Брюксел на 2 февруари до бившето правителство е пътувало от МС до МРРБ до 5 май тази година? И най-вече – ще се окаже ли фатално това безвремие?
В отговора си МРРБ посочи още, че страната ни леко е намалила част от средствата по договора за проекта. “Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/3.1-01/2008/001-006 “Античен културно-комуникационен комплекс “Сердика” е на стойност 15 801 989.13 лв. С последния анекс към договора се определя окончателния общ размер на проекта – 15 293 036.01 лв.”, уточни МРРБ.
“Ало, Банов съм”
Сигналите за нередности с ремонта на Ларгото не са от вчера. Изграждането на комплекса ще се запомни и със скандала “Ало, Банов съм” от 2019 г. Тогавашният депутат от БСП Елена Йончева изнесе записи, за които твърдеше, че се чува как наследникът на Вежди Рашидов на поста министър на културата Боил Банов дава инструкции как да се оформят документи по проекта, за да се спести плащането на неустойка от изпълнителите на ремонта за неспазени срокове. Прокуратурата се зае с проверка на твърдението й, но резултати не последваха. Държавното обвинение обяви, че не било сигурно дали предоставените от Йончева записи не са манипулирани.
Приемникът на Вежди Рашидов на поста министър на културата Боил Банов на няколко пъти заяви, че не може да бъде обвиняван, че се е опитал да ощети държавата, защото министерството води дело за неустойка. Проверка на това твърдение обаче показа, че то е заведено не веднага след приключилия със закъснение ремонт, а чак след доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, в който се казва, че министерството трябвало да поиска обезщетение от строителя.
Развръзката по казуса дойде на 13 ноември 2019 г., когато стана ясно, че Министерството на културата е пропуснало последния срок за обжалване на съдебното решение, с което бе отхвърлена претенцията му за неустойка към строителя на столичното Ларго. Така се оказа, че ведомството не само няма да получи неустойка от 753 хил. лв., но ще трябва да плати и над 73 хил. лв. съдебни разноски.
Единият от записаните разговори е от 24 март 2016 г. и е проведен в кабинета на Банов. В него участват още Татяна Цановска – и.д. директор “Дирекция правна”, Ангел Ангелов – дирекция “Европейски програми” и арх. Мечкунов – ръководител на проекта от страна на Министерството на културата. От този разговор става ясно, че има проблем заради забавяне на строителството с 33 дни и Министерството на културата трябва да иска от изпълнителя неустойка от над 700 000 лв. Банов обаче нарежда забавеното изпълнение на обекта да се покрие. “Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие”, се чува от пуснатия запис.
Другият разговор е между Банов и Атанас Ангелов, който упражнява независимия строителен надзор на обекта от страна на ДЗЗД “Инвест консулт”. Третият запис е между Банов и Драгомир Драганов, ръководител на проекта от страна на изпълнителя ДЗЗД “Антична Сердика”. В тези два разговора се обсъждаше как точно да се прикрие закъснението от 33 дни, така че фирмата да не плаща неустойка и всичко да бъде законно.
Между капките
Независимо че столичният кмет Йорданка Фандъкова присъстваше на старта на ремонта на Ларгото и европроекта се случва в града, който управлява, администрацията ѝ директно отхвърли поемането на всякаква отговорност по неговото изпълнение. Поводът бяха думите на проф. Велислав Минеков, че ОЛАФ препоръчва да се търси отговорност от трима министри и един кмет.
“Проектът е изпълнен от Министерството на културата, който е бенефициент. Столична община не е изпълнявала никаква част от проекта за реставрация на Ларгото, извършен с европейско финансиране”, коментираха лаконично казуса оттам.
И след цялото това размотаване, безвремие и прехвърляне на топката, предстои да видим точно колко милиони ще трябва да връща България на ЕК по този проект. И как ги спират и на ГЕРБ.
