ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 38, 1991 г.
СПОМЕН ОТ СВЕТА ГОРА
В сбирката за старопечатна литература и други ценни издания към Историческия музей в Стара Загора се съхранява албумът „Манастирите и скитовете на святата Атонска планина“. Отпечатан е в края на миналия век и е издание на руския светогорски манастир „Свети Пантелеймон“. Текстовете в албума са на руски и френски език. Още от пръв поглед книгата впечатлява с разкошната си подвързия в червенопурпурен цвят, богато орнаментирана, и най-вече с чудесно изработените литографии на 40 манастира и скитове /малки монашески заведения, подчинени на съответен манастир/, намиращи се на Света гора. Един от представените, открояващ се със своята монументалност и великолепие, е българският манастир „Свети Георги Зограф“, станал известен с историята ни като Зографския манастир. Каква е историята на това ценно издание? Дарителският надпис върху заглавната страница на албума ни дава изходната база. посвещението гласи: „Подарявам на Старозагорския музей – Атанас Илиев, 18 януари 1910 г. „Известно е, че бележитият старозагорец, чиито изследователски интереси са се движели в широк диапазон, е проучвал задълбочено културната история на народа ни през Възраждането. Имал е намерение на напише и издаде и история на Стара Загора /част от този ръкопис се намира в архива му, съхранен в БАН – София/. Още в края на века съсредоточва вниманието си върху връзките, които градът е поддържал с манастирите. Манастирски средища тук са били метосите. В своите „Спомени“ той изброява осемте старозагорски метоха, които са съществували преди Освобождението. Нарочно отбелязва, че „…от тях три са били светогорски: Хилендарски, Иверски и Зографски“. Пак в този труд могат да се открият ценни данни за благотворното им въздействие върху просветния живот на старозагорци. През есента на 1900 г. Атанас Илиев постъпва на работа в Цариград, където обаче не секват книжовните му занимания. По време на престоя си там той успява да посети Атонските манастири и да събере интересуващи го сведения. В едно писмо от 1902 г., адресирано до Петър Иванов, в което са отразени впечатленията му от Света гора, книжовникът пише: „…вече съм в притежание на едно драгоценно руско издание за Атонските манастири, което ще ми послужи за работата, с която съм се захванал.“ Един от инициаторите за създаването на Старозагорския музей и дълбоко съпричастен към неговата дейност, родолюбивият старозагорец обогатява фондовете му с над 400 книжовни паметници, поднесени като дар. Един от тях е „Манастирите и скитовете на святата Атонска планина“.
Величка КОЙЧЕВА
СПОМЕН ОТ СВЕТА ГОРА Историческият музей в Стара Загора съхранява албумът „Манастирите и скитовете на святата Атонска планина“
