ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 64, 1991 г.
Спомен от хрониките
ЕДНО ЗАБРАВЕНО БЛАГОРОДСТВО
Основите на старозагорското окръжно старопиталище били положени не така леко и лесно… То поело своя неравен път още през 1898 година, при изключително трудни условия. Но показало и друго – че още преди стотина години имало хора с добри самарянски сърца, честни, отзивчиви, прями, делови и благородни. В организираното от тях старопиталище прекарвали последните дни от живота си възрастни хора, изоставени от близки и рода. В сградата на старопиталището починали благородни люде като Петко Иванов, Драган Начев, Димитър Иванов, Дена Косева, Мария Таралежкова, Кина Георгиева и др. Ежегодно тук се настанявали по 15-20 нови питомци на старопиталището. Тогава Митрополит Йосиф, който бил човек с размах успял някъде към 1910 година да издейства от тогавашното ХІV Народно събрание сумата от 10 000 лева. По този начин той подал ръка на тези нещастни хора и помогнал в материалната издръжка. Старопиталището се издържало изключително от благотворителни вноски. Помагали и видни дами, заможни, благородни, от онова време, като госпожите Пенка Гюлеметова, Василка полковник Димитрова, Стефанка Балдаранова, Василка Любенова и др., които имали акции в различни фабрики и работилници по онова време. От една стара хроника разбрахме, че тогавашното дружество „Добрий самарянин“ направило така, че успяло да убеди и някои селски по-заможни хора да се включат с подаяния към старопиталището. Така били разкрити и три нови пункта в три села на общината – Стамово, Калояновец и Бенковски, където съответно председателите на тамошните дружества Петко Иванов, Добри Желязков и Тодор Димитров изпращали средства и продукти за старците от старопиталището.
Иван ПЕНЧЕВ
