Как да се пазят децата в общуването онлайн? Ако усетите, че възрастен се представя за дете в социалните мрежи, го попитайте за контролното по география утре, за конкретен учител, за информация, която той не би могъл да знае, като така лесно може да се засече фалшивата самоличност. Това е съвет към децата и младежите от Емануил Георгиев, експерт в Националния център за безопасен интернет на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Той участва в седмото издание на младежкия форум „Voice it: Мнение от значение“.
#ФИЛТЪР е надсловът на тазгодишното събитие, в което се обсъждат рисковете онлайн – за филтрите, които използваме в социалните мрежи, и за филтрите, които трябва да използваме, за да се пазим в общуването онлайн.
Форумът се организира от Младежка мрежа „Мегафон“ и Национална мрежа за децата по повод годишнината от подписването на Конвенцията за правата на детето на ООН. Младежите и експертите обсъдиха рисковете от евентуална онлайн среща с педофили, предаде БТА.
По думите на Емануил Георгиев, често педофилите се представят с фалшива самоличност, като връстници на децата от съседното училище, от квартала. Той призова децата да мислят критично, да проверяват дали името на човека съвпада с информацията за него в Гугъл, да проверяват снимки, да говорят при съмнение веднага с възрастен. Георгиев допълни, че децата могат да потърсят съвет и на телефона на Националния център за безопасен интернет 124 123. Там ще получат консултация със специалист. Експертите държат връзка и с отдел „Киберпрестъпност“ на ГДБОП.
Ивет Прокопова, психолог, посъветва децата да внимават и в общуването в реалността при особени жестове на внимание – опит на възрастен да скъси дистанцията, да търси физически контакт – докосване, погалване. По думите й младежите трябва да говорят с възрастен в семейството, но понякога се случва, че един от родителите или настойниците е извършителят на посегателството, а детето не получава подкрепа от другия родител. Тогава децата трябва да се свържат с институции като ДАЗД.
Специалистите обсъдиха и темата за фалшивите новини. Те призоваха младежите да проверяват всички информации на съответния сайт, от който идва съмнителна новина, да се види дали зад текстовете стоят имената на репортери, редактори. Ако медията е традиционна и добре утвърдена, трябва да се търси написаното от какъв източник идва и дали в самия текст няма противоречия. Експертите посочиха, че младежите трябва да бъдат особено внимателни за дезинформация по здравни теми и дадоха пример с щетите от изказването на Доналд Тръмп, който предложи лечение на COVID-19 с белина. В България дезинформацията „норвежците ще ни вземат децата“ е довела до психоза сред родители от Сливен, които са хукнали да прибират децата си от училище, посочи Емануил Георгиев.
На форума беше повдигната и дискусия за насаждането на определени модели за красота и влиянието им върху младежите. Според глобално проучване 50 процента от младите хора се притесняват да публикуват снимки в социалните мрежи без одобрение на приятели и предварителни филтри на снимките, каза Росица Петрова, председател на Управителния съвет на Национална мрежа за децата.
Ивет Прокопова и Емануил Георгиев отбелязаха, че всичко това довежда до хранителни разстройства при децата, особено при момичетата, както и маниакално състояние при младежите да тренират.
Младежите от „Мегафон“ повдигнаха и темата за бързата мода и вредите й върху околната среда, както и трудовата експлоатация на деца.
Този бизнес модел на евтини, но некачествени дрехи, е довел до това, че средно носим една дреха само 7 пъти, дрехите се произвеждат от деца в азиатските страни, като само едно от пет от тях получава заплащане, предупредиха младежите. Над 2700 литра вода отива за изработката на една обикновена тениска, като това е количеството вода, което е необходимо на един средностатистически човек за две години. Младите хора призоваха да спрем да пазаруваме от магазини за бърза мода, да ползваме по-често търговски обекти за втора употреба, дрехи от роднини и приятели, да ги рециклираме.
От ЕКОПАК посочиха ползите от рециклирането, като най-голямата е спестяването на природни ресурси. Един тон рециклирана пластмаса спестява електричеството на едно българско домакинство за две години.
