„Той беше като Бог. След него никой не може да бъде Иван Шишман”. Така преди години възкликва голямата актриса Виолета Бахчеванова, говорейки за своя колега Стефан Гецов, роден в с. Мъглиж, израснал в будния Казанлък, почетен гражданин на Стара Загора.
Бахчеванова е негова партньорка в прочутата по времето на социализма пиеса на Камен Зидаров, посветена на последния български цар, обречен да види отечеството си погазено от османския завоевател. Постановката е дело на режисьора Николай Люцканов и се играе на сцената на Народния театър. Бахчеванова се превъплъщава в сестрата на Иван Шишман – Мария Десислава. И колеги на Стефан Гецов, и театроведи са единодушни, че ролята на царя е коронната му роля.
Стефан Гецов Роден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г. Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на Народен театър „Иван Вазов“ (от 1955), където създава забележителни роли. На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“.
След като майката на малкия тогава Стефан се развежда рано, се местят от Мъглиж в Казанлък – по онова време изключително буден град. Местни млади хора заминават да учат медицина, право, архитектура в Германия, Австрия или Франция, но се връщат в родното си място, овладели добри професии.
Един от най-колоритните му жители – Чудомир, е описал и това покрай ироничните си задявки с нравите и пороците на казанлъчани. След години актьорът е много горд, че в един от дневниците си писателят го е споменал като „Нашенецът Гецов“. По думите на съпругата му Теменуга Гецова, която е и първата му любов от ученическите години, Стефан не е бил никога отличник, но четял много и имал доста таланти. Намерили се разни ментори да определят бъдещата му професия. Местен комсомолски шеф смятал, че със силния си глас е готов за офицер, да командва войниците. Капелмайсторът на военната духова музика го подканял да учи солфеж и светът ще е в краката му.
Самият Гецов тогава искал да става лекар, но играел в самодейния сценичен състав на прочутото местно читалище „Искра“. При една от срещите му с Ванга след години пророчицата му рекла, че от него е щяло да излезе „добър касапин“, разказва в книгата си „Случаят Ванга“ Николай Стоянов. Но по-любопитното в историята е, че тогава петричката ясновидка накарала Гецов да признае пред свидетел неизвестен факт от биографията си. В началото на 50-те години в Казанлък офицер от Държавна сигурност му предлагал да го пратят да следва медицина във Франция, ако съвместява ученето с тайно агентство и шпионаж. Явно не е приел, а за онези години това показва проява на характер и кураж. В крайна сметка надделява любовта към театъра. В института, където го приемат веднага, учи актьорско майсторство при Николай Масалитинов. Именитият строг преподавател и режисьор има слабост към даровития си възпитаник. В III курс му поверява главната роля от „На дъното“ на Горки. Неговият Сатин въпреки цялата пошлост и мизерия на живота, спуснал се „на дъното“, носи и някаква аристократичност. Големите звезди на родния театър от онова време посрещат изпитния спектакъл с възторг – според свидетели Иван Димов се разплакал, Петко Атанасов прегръщал младите си колеги зад кулисите, Д. Б. Митов, който по принцип не харесвал нищо, решил, че този път може да каже „Браво“. Успехът бил толкова голям, че преместили спектакъла и на професионална сцена – в Младежкия театър.
На сцената Стефан Гецов е величествен, достолепен, авторитетен. Когато ролята го налага – рязък, гневен, вулканичен.
„Природата беше щедро изсипала върху него своята благосклонност. Той беше роден актьор за високата трагедия. Мъжествена фигура, изразително лице, изумителен по красота и сила глас, мощен темперамент, вродена пластичност…” Така театроведът Владимир Каракашев описва актьора в книгата си „Стефан Гецов. Театрален портрет”.
„И в живота, и на сцената той целият беше в пориви и контрасти. Необуздаността се сменяше с неочаквани прояви на душевна мекота, острият темперамент – с лирика, анархистичността на поведението – с една странна, почти педантична вътрешна дисциплина”, пише още Каракашев.
Съществуват всякакви версии за близостта на актьора с Тодор Живков. Факт е, че Първия често е в ложата на премиерите на Гецов. Актьорът пък неведнъж е сред избраниците във височайшата ловна дружинка. За подробностите историята мълчи.
„Аз бях буен жребец и не можеше всеки да ме язди”, обича да казва непокорният Стефан Гецов. Близки го описват като безумно талантлив, честен, прям и почтен. Творец, който не си позволява компромиси с изкуството. Личност със собствено мнение, на което държе и и често влиза в словесен дуел с режисьорите, които пък го определят като „капризна примадона, изтъкана от странности“.
Според съпругата му Теменуга, актьорът е свръхчувствителен. Бързо кипва и бързо му минава. Затова вкъщи покрай него винаги е весело. Но навън нещата изглеждат другояче… Типичен пример за това е случаят с генералната репетиция на „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс, където играе Бащата – една от последните му роли на сцена. Допуснат е само един телевизионен екип да снима в началото, докато журналистите и първите зрители гледат спектакъла. В края на първо действие обаче Гецов избухва и прогонва оператора, а на колегите си – Виолета Гиндева, Илия Добрев и Татяна Масалитинова, нарежда: „Започваме отначало!“ И те, смутени, го правят. Доста хора се изнизват от залата, защото трябва да изгледат отново същите 40 минути. Но това не интересува звездата.
Стефан Гецов е пенсиониран едва 58-годишен. Прекарал е тежък инфаркт, болестта на сърцето не му позволява физически натоварвания. Отрязани изненадващо от академичната трупа негови колежки – Мария Стефанова, Таня Масалитинова, до вчера звезди в Народния, го канят в частния театър „Барбуков“, където са се приютили. Той отказва. Пътуват с жена му до от Банско до Казанлък, с носталгия обикалят любими места. Ограничава излизанията, среща се само с най-близки приятели, чува се с тях главно по телефона… Докато сърцето му не издържа и на 10 септември 1996-а Гецов издъхва – забравен от някогашната си предана публика. На поклонението във фоайето на Народния театър прозвучава от запис трагичният глас на актьора от най-популярната негова роля – на цар Иван Шишман.
Елена ДЮЛГЕРОВА
