Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Иванка Котева

ИВАНКА КОТЕВА

По времето, когато учих в Трето средно училище „Т. Юлиев“ една от популярните начални учителки бе Иванка Минчева Котева.

Тя през 40-те години е била в На­чално училище „Иван Недялков“ (Къ­ренското училище), а през учебната 1949/1950 г. е назначена за начална учителка в старото Калпак­чийското училище, което тогава вече е част от Народно основно училище „Т. Юлиев“. Определено е да води второ отделение на мястото на дотогавашния начален учител в това училище Васил Ботев, който е командирован в „юж­ните покрайнини“.¹ Отличната £ музи­кална култура и певчески способности са основание през следващата учебна 1950/1951 г. да бъде назначена за не­редовен учител по пеене и класен нас­тавник на 7-в клас в прогимназията на същото училище. През учебната 1951/1952 г. е учител в занималнята на училището, а през учебните 1952/1953 г., 1953/1954 г. и 1954/1955 г. е отново учител (макар и нередовен) по пеене и география в прогимна­зиалния курс. Когато бях във втори клас, през септември 1955 г. тя пое първи клас на децата родени 1948 г. и ги обучава през следващите 4 го­дини. За нея Петър Илчев, на когото е била учителка от 1955 г. до 1959 г. си спомня: „Оставила е в мен прекрасни впечатления на истински учи­тел. Имам само едно разочарование от нея: В 3-ти клас ни заведоха на кино. Тогава някои от момчетата дърпали плитките на момичетата. На следващия ден Котева изкара пред класа 5–6 момчета, между които и мен. Зашлеви на всеки по един силен шамар и ни изкомандва да седнем по местата си с предупреждение да не дърпаме повече косите на момиче­тата. Стана ми обидно, защото аз не бях дърпал косите, а някой ме е нак­леветил неоснователно. Но при всички други случаи Иванка Котева бе справедлив учител.“

Стефан Саранеделчев: Началната учителка Дона Кошева

От учебната 1959/1960 г. поема нов първи клас (на родените 1952 г.) и ги обучава през следващите четири години, след което се пенсионира.

Много енергична, дейна жена бе Котева. Известна с участията си в няколко състава на НЧ „Искра“. Най-запомнящо е участието като со­лист в Музикалния театър, което започва още в началото на 40-те години на ХХ в. и продължава няколко десетилетия. Изпълнява едни от главните роли в оперетите „Овчарова жалба“ (постановка 1942 г.), „Лиляна“ (1946 г.), „Запорожци зад Дунава“ (1947 г.), „Чучулигата“ (1948 г.), „Верният приятел“ (1950 г.), „Взаимна любов“ (1950 г.), „Волният вятър“ (1952 г.), операта „Гергана“ (1954 г.), оперетите „Аршин Мал Алан“ (1956 г.), „Сватба в Малиновка“ (1956 г.), „Бунтовна песен“ (1958 г.), „Царицата на чардаша“ (1958 г.), на която е и режисьор, „Мамзел Нитуш“ (1959 г.), „Веселата вдовица“ (1959 г.), „Птицепродавецът“ (1962 г.), с асистент-режисьор Котева, „Севастополски валс“ (1963 г.), „Мадам Сан-Жен“ (1966 г.), с пом. режисьор Котева, „Волният вятър“ (1966 г.), с ас. режи­сьор Котева, операта „Дон Паскуале“ (1967 г.), с ас. режисьор Котева, оперетите „Синият Дунав“ (1967 г.), „Студентката“ (1969 г.), с ас. режи­сьор Котева, „Златната долина“ (1971 г.), „Графиня Марица“ (1977 г.) и др.

По признания на безспорната прима на казанлъшкия Музикален теа­тър Мария Стоянова тя е получила огромна помощ за своето израстване от Иванка Котева, от която е научила много неща.³

Котева бе и сътрудник на градския вестник „Искра, където са публи­кувани нейни дописки за културни събития. През 1960 г. в юбилейния сборник „100 години читалище „Искра“ е поместен обширен неин мате­риал озаглавен „Пътят на Музикалния театър при „Искра“.

Иванка Минчева Котева не бе семейна и живееше със своята майка в апартамент в жилищен блок западно от Кино „Искра“. След смъртта на майка си, не след дълго и тя почина и днес за съжаление никой не може да си спомни нито кога е родена, нито кога е починала.

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне  по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.