Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – СТОЯН КОСКИН

След като започнахме учебни занятия се оказа, че първият ни по учебната програма час по немски език е свободен. Причината за това бе обстоятелството, че учителят Стоян Коскин все още не се е завърнал от екскурзия в Германската демократична република (ГДР).

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – БОЯНКА РАБИЧЕВА

Следващите два часа по този предмет учителят бе вече „на линия“, но те преминаха в негови разкази за впечатленията му от екскурзията. Наред с много други неща, основното, което най-много искаше да сподели е начинът на живот на немците: за тяхното трудолюбие, дисциплина, отговорност, хигиена и пр. Във връзка с това и почти назидателно ни казваше, че „немците не си губят времето вечер да излизат на разходки, както ние българите го правим „ по стъргалото“, а всеки след работа или след училище се прибира вкъщи и там или върши някакви домашни задължения, или си чете книги, или гледа телевизия“. За нас учениците, слушащи разказа на Коскин всичко това бе изключително непонятно. По онова време (1961 г.) животът на българина в градовете, а и в по-големите села все още протичаше по стара традиция вечер да се излезе за по-кратко или за по-дълго на разходка в централната част, по така нареченото в едни градове като Казанлък „Стъргало“, в други градове „Движение“, в трети и четвърти „Чарка“, „Гезмето“, и пр., но смисълът бе навсякъде един и същ – там да се видят и по време на съвместна разходка да си поприказват с близки, приятели, колеги, съученици. Телевизията все още бе непознато нещо, защото само преди две години бе започнала да има кратки емисии в София, а за останалите части на страната се строяха ретранслатори. Първият такъв бе завършен на вр. Ботев и в неговия обсег бе и казанлъшката долина, но и след това, чак до края на 60-те години телевизори нямаше във всеки дом. Едва през 70-те години започна да се чувства как българинът постепенно взе да възприема онзи начин на живот, за който Стоян Коскин ни говори в ранната есен на 1961 г.

Стоян Василев Коскин е роден на 16 септември 1919 г. в Казанлък. Той е средният по възраст от тримата братя известни през миналия ХХ в. казанлъшки интелектуалци. По-големият е зъболекарят д-р Борислав Коскин, а по-малкият – ветеринарният лекар д-р Даниил Коскин.

Стоян Коскин през по-голяма част от ученичеството си учи в Казанлък, но няколко години и във Варна. Завършва висше образование – немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и през 1947 г. започва работа като учител в Казанлък. Първо е учител в Девическата гимназия, а след 1954 г. в Първо средно училище „Н. Вапцаров“ (преобразувано през 1960 г. в Първа ПГ). През учителският си стаж е преподавал и в Училището по автотранспорт. Пенсионира се през 1979 г., но и след това през различни периоди замества отсъстващи свои колеги, като преподава в различни училища, включително и в Основното училище – с. Енина.

Почина на 14 юли 2004г.