НЯМА МЯСТО ЗА МАРКИТЕ
В днешно време (2017г.), когато се говори и пише за съдебно изпълнение, в съзнанието на по-младите юристи, а и на повечето хора, които не са запознати с историята на българското право, изниква представата за луксозните офиси на частните съдебни изпълнители и за прескъпите възнаграждения, които те получават.
В действителност частното съдебно изпълнение бе регламентирано за първи път в България през май 2005г., а първите частни съдебни изпълнители започнаха работа през есента на 2006 г. Дотогава единственото съдебно изпълнение бе държавното, като съдебно-изпълнителните служби(СИС) бяха част от районните съдилища. До 90-те години на миналия век те съвсем незаслужено бяха неглижирани, както от държавата, така и от много други юристи. Това се изразяваше, както в ниското заплащане на съдебните изпълнители (през продължителен период от нашата история наименувани съдии-изпълнители), което не съответстваше на трудната, конфликтна, но в същото време много отговорна тяхна работа, така и в много други неща. Едно от тях бе, че държавните такси за образуване на изпълнително дело, а след това за завършване на изпълнителни действия по делото, бяха символични.
Как крупен старозагорски търговец беше надхитрен от ликвидатора на фалиралата му фирма
Например през 70-те години на миналия век, за да се образува изпълнително дело се дължеше държавна такса в размер само на 10 (десет) стотинки и такса събирана за фонд на Съюза на юристите в България (СЮБ) в размер на 2 (две) стотинки. Те се заплащаха чрез купуване на таксови марки, които продаваха в павилионите за разпространение , на ежедневния печат
(РЕП), като марките се залепваха върху съответната писмена молба подавана в СИС. Друго нещо, което водеше да пренебрегване на съдебно- изпълнителната работа бяха извънредно ниските хонорари, регламентирани от държавата за адвокатски услуги свързани с тази работа.
Поради това, обичайна практика бе след като адвокат постигне положителен резултат за свой клиент по гражданско дело и вземе изпълнителен лист за дължимото от другата страна, да не продължи да го обслужва и в изпълнителното производство, а да го насочи сам да си върши работата. Често в сградата на Районен съд-Стара Загора намираща се на ул. “К. Ганчев“ № 64 можеше да се чуе приблизително следният диалог:
– Ето ти изпълнителния лист. Нали ти казах, че съм голям адвокат и както ти обещах спечелих делото и си свърших работата – обръща се адвокат към свой клиент.
– Ами какво да правя с този лист? – пита недоумяващ човекът насреща.
– Това е най-лесното нещо. Виждаш ли ей тези дървени стълбички – адвокатът показва витите стъпала, които водеха към таванския етаж и продължава с „напътствията си“- По тях ще отидеш при съдиите – изпълнители и те ще ти кажат какво ще се върши по–нататък. Аз повече нямам думата. Свърших най-трудното. Запомни, че съм голям адвокат и казвай на твои роднини и познати, ако имат нужда от адвокат мен да търсят.
Окуражен от адвокатските думи, че предстои „нещо много лесно“ човекът изкачва витите дървени стълби към СИС, но в повечето случаи се убеждава, че тези думи са един благовиден предлог адвокатът да не се заеме с много по-тежка работа, за която няма да получи хубав хонорар.
Все пак, не може да се отрече, че имаше и съвестни адвокати, които независимо от ниските хонорари обслужваха своите клиенти до край. Имаше и други, които бяха добре проучили „вратичките“ в законодателството, да се осуетява бързото изпълнение на съдебните решения и се ориентираха да обслужват длъжници. Имаше и случаи, когато адвокат макар и с дългогодишен стаж инцидентно се качи в СИС уж да свърши някаква работа, а поради това, че не бе запознат със специфични, понякога дори и елементарни неща изпадаше в комична
ситуация.
Защо старозагорски съдии бяха принудени да стават артисти и да играят скечове пред затворници
Спомням си за случай с адвоката Т. Колев. За първи път го видях да качва с едрото си, тромаво тяло дървените стълби може би на втората или третата година от работата ми в съда. Запъхтян влезе в кабинета на съдебните изпълнители и мълчаливо ми подаде молба за образуване на изпълнително производство. Като писах „мълчаливо“, имам предвид, че аз така до края на живота на този човек не разбрах дали той рядко говори поради своя природна особеност или поради това, че страда от самомнение за някакво величие, защото има статут на „активен борец против фашизма и капитализма“, а той тогава му даваше значителни привилегии.
– Другарю Колев – със задължителното по онова време обръщение уважително поглеждам адвоката и продължавам – Молбата трябва да подадете не при нас съдебните изпълнители, а в съседната стая, в деловодството на службата, за да ѝ сложат входящ номер и те ще я придвижат при нас. Но предварително Ви казвам, че ако я подадете в този вид ще я оставя без движение, защото не сте я облепили с таксови марки.
– Така ли? Какви таксови марки да залепя и откъде да ги купя?
– От някой РЕП ги купете. За Вашата молба са необходими марки за десет плюс две – механично отговорих и продължих другата си работа без да се замислям, че е възможно да има адвокат, при това с дълъг стаж, който да не знае, че се отнася за марки на стойност стотинки.
След около час в кабинета ми влезе секретарят на СИС – Катя Мутафова като държеше в една от ръцете си някакъв лист облепен целия от двете страни с таксови марки, а в другата още десетина такива.
– Другарю съдия, при мене е адвокатът Колев. Носи тази молба за образуване на изпълнително дело, която навсякъде облепил с държавни таксови марки и марки за СЮБ, като ме пита къде да залепи останалите. Твърди, че Вие сте му казали да купи държавни таксови марки за десет лева, а марки за СЮБ за два лева.
