Любомир Димитров (1917-2009 г.) разказва за първата си работа като юрист в Стара Загора:
„Брат ми Димитър имаше големи познанства като утвърдил се юрист. Като добих известност с тези свои връзки, окръжният прокурор Никола Стефанов – този, който беше председател на състав на Народния съд в Казанлъшко след 9 септември 1944 г., ме вика и казва: „Като си вземеш държавния изпит ще отидеш при кадровика на Главна прокуратура Юруков и ще искаш да те разпределят да работиш в нашата прокуратура.
Отивам при кадровика и му казвам, че Стефанов ме изпраща с поръчение да ме разпределят в Старозагорската прокуратура. Той ме гледа и ми вика:
Стефан Саранеделчев: Старозагорец приготви най-бързата туристическа супа
„Млади момко, като те гледам защо да те давам на този човек, той ще те умори бе“. Имаше предвид Стефанов, който се беше прочул с многото смъртни присъди и му викаха Касап Кольо. „Страшна е – вика – в Стара Загора. Те ще те глътнат. Искаш ли да отидеш в Панагюрище? Направо околийски прокурор ще те направя. Никаква работа няма да имаш. Ще си купиш една ловна пушка и тръгвай на лов. Живот ще си живееш. Ако искаш отиди в Поморие, също околийски прокурор. Ще прескочиш степените.“
Степените тогава бяха допълнителен прокурор в окръжна прокуратура, заместник-околийски прокурор, околийски прокурор и така нататък. Той ми предлага да прескоча две степени и да стана направо околийски прокурор.
Да, ама майка ми вика: „Сине, къде ще ходиш в тези градове? Ти не си добре. Остани тук!“. Има предвид, че едвам съм се отървал от смъртта след много години боледуване от туберкулоза.
Аз я послушах и приех да бъда разпределен като допълнителен прокурор (това отговаря на сегашната длъжност „младши прокурор“- б.а.) в Стара Загора. В Окръжна прокуратура бяхме трима: Стефанов, заместник-окръжния прокурор Жеко Тилев и аз. Сложиха ме в една стая с Тилев и възложиха ме да отговарям за общия надзор. След една година работа като допълнителен прокурор, тогавашният околийски прокурор си подаде оставката и ме карат аз да стана на негово място. Прескачам една степен, а плюс това завишиха много от наказанията, въведоха и много смъртни наказания и повечето от наказателните дела отидоха в окръжен съд. Независимо от това, работата не ми харесваше. Наказателните процеси,
в които участвах, ме накараха да разбера, че аз съм по-друго устроен, с друга психика. Повечето от делата бяха дребни, във връзка с държавните доставки и трябваше да бъдат съдени хора неизпълнили тези доставки.
Както казваха тогава, искаше се „от ялова крава теле„ и „от сух кютюк грозде“. Затова и след като изтече срокът на задължителното ми разпределение избягах от тази работа.”
