Режисьорът Стоян Радев е член на Гражданския съвет на Реформаторския блок. С президентските избори проектът, с който тази политическата формация беше създадена за изборите през 2014 г., на практика приключи. Процесът по разпадането му започна с бламирането на съдебната реформа и оставката на правосъдния министър Христо Иванов, след което ДСБ и Гражданският съвет се обявиха за опозиция, а другите партии в блока, начело с ДБГ и СДС, останаха в коалицията с ГЕРБ.
Защо според вас се провали Реформаторският блок като политически проект?
Защото членовете му не се обединиха около една цел, около един състав от средства за нейното постигане, около един лидер, който да гарантира ефективното функциониране на организацията. Определена част от водещите фигури бяха готови на всякакви компромиси, за да се доберат до властова позиция. Други пък се опитваха да печелят влияние с опозиционно поведение. Първите предаваха вторите и обратното, така че нито присъствието във властта беше стабилно и пълноценно, нито опозицията успяваше да се състои като такава. При толкова силно течение и ниска хигиена нямаше как организмът да остане здрав и да оцелее. По силата на нарочна юридическа манипулация Гражданският съвет, който беше замислен като имунна система, се оказа фактически отстранен от политическото тяло, така че неговите действия се разпиляваха в ефира, без да могат реално да се противопоставят на тежките вирусни атаки, които в крайна сметка провалиха този проект.
Разбира се, всичко посочено по-горе, имаше своите предпоставки. Съставът на организацията беше разнороден, събирането му стана механично, загърбвайки набиващи се на очи противоречия още в самото начало. Идеализмът вървеше ръка за ръка с нескритата корист, обиграните машинации на едни – с политическата незрялост на други.
На какво е вече символ Реформаторският блок?
Символ е на неразбирането как да се осъществи успешен политически проект. Не бих казал, че заявените намерения не бяха добри, но поради изброените причини тяхното сбъдване не се случи. За съжаление усилията на качествени хора бяха пропилени, защото не се изгради солидна структура, която да осигури съдействие и защита.
Може ли да има нов десен работещ проект?
След като беше проигран един исторически шанс, близките перспективи пред нов проект не са окуражаващи. Трябва да си даваме сметка, че няма как бързо да се заличи разочарованието от несполучливия опит. Търпеливото понасяне на негативите, признаването на грешките, внимателният анализ на ситуацията, установяването на правилните изводи – необходимо е всичко това да бъде преживяно, преди да се започне отново.
Как трябва да бъде построен този проект, че да не повтори грешките на сегашния РБ?
На първо място трябва категорично да се определят параметрите на проекта. Няма как да се постигне успех, без да се направи ясно разграничение между характеристиките на фондациите в обществена полза, мозъчните тръстове, клубовете по интереси, от една страна, и политическите организации, от друга. Щом като сбъдването на заявените цели е свързано с придобиването на действителна власт в управлението на държавата, то няма как това да стане без строга йерархична структура, в която приоритетите и отговорностите са ясно разписани и разпределени. В противен случай под благовидния предлог на демократичния плурализъм всеки върши всякакви безобразия, воден от личен интерес, некомпетентност, разсеяност или откровена глупост. Ако в някои сфери това не е фатално, то в политическата краят идва много бързо.
Аз не смятам, че подчертано лидерските организации са задължително ретроградни. Напротив – криворазбраното партийно строителство от „нов“ тип, съчетано с неработещи държавни институциии и липса на обществени авторитети, води до хаос и невъзможност да бъдат постигнати каквито и да било резултати. Трябва да се знае, че дори най-смисленото съдържание се погубва, когато няма подходяща форма, която да го удържа. Ако един нов проект има колебание по отношение на недвусмислените правила, които го правят това, което е, шансовете му са нищожни.
Какво е задължителното условие за подобен нов проект да спечели по-широко електорално влияние?
Преди всичко е необходимо съгласието по един основен въпрос – политическата организация се нуждае от фактическо участие в управлението на държавата, за да постигне целите си. Не е достатъчно тя просто да излъчва изискани послания, да коментира случващото се, да приглася на определени обществени настроения, да се изживява като неутрален коректив, а в най-лошия случай – да занимава публиката със себе си. Подобно поведение те държи около четирите процента с жалката надежда, че тези, които „не подкрепят никого“ май ти симпатизират. Към повече избиратели се обръщаш, когато си разрешил интимните си проблеми и с целия свой потенциал започваш да работиш за тях, да действаш в техен интерес. За да успяваш, трябва да имаш реална власт. До нея се достига с подкрепа в широкомащабни размери и готовност за партньорство, в което се допускат определени компромиси. Ако се боиш, че по пътя към масовото одобрение ще загубиш посоката, ще потъпчеш принципи, ще нагазиш в популизма, ще изтървеш пристрастието на твърдото ядро, то значи не ставаш за тази работа, политиката не е твое призвание. Като всяко занимание тя има своята специфика, която изисква наличието и култивирането на определени качества. Дали ги имаш се разбира по това колко хора те следват. Започнеш ли да ползваш оправдания от типа на „хората са глупави и затова не ме разбират“ или „всички са корумпирани и затова не мога да пробия“, трябва веднага да отстъпиш мястото си на някой по-способен от теб. Мисля, че десният избирател, който не се интересува от красиви утопии, а само от реални постижения, иска да става точно така.
Интервюто взе Велина Господинова
