ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 21, 1991 г.
Странички от историята
НАЙ-ДЪЛГАТА КРИЗА
В Освободителната война Стара Загора има участта да бъде истински фронтови град. Сюлеймановите пълчища изгориха 3300 български къщи и българската чаршия. Това означава, че е била съсипана производствената база на все още процъфтяващите преди войната промишлени дейности. Под ятагана легнаха или загинаха от глад и болести 12 000 старозагорци. А това бяха нейните търговци, промишленици, производствени специалисти. Загубени бяха за Стара Загора натрупаните огромни капитали: Тук е имало вече стопански дейци – милионери, способни да инвестират и модернизират старозагорската промишленост. Ликвидиран бе почти като вътрешен пазар 25-хилядният възрожденски град. Той започва новия си живот едва с 8000 души жители. Вторият тежък удар Стара Загора понесе от Берлинския конгрес. Останала в пределите на васалната Румелия, тя остана и в ареала на неразвития ориенталски пазар, чужд за европейските технологически новости. А свободното нахлуване на европейските стоки,у евтини и елегантни, осъждаха на крах всеки опит за регенериране на старата възрожденска промишленост.
Особено тежко се отрази на икономиката на града Съединението от 1885 г., когато за оцелелите старозагорски търговци и занаятчии бяха затворени и турските пазари. А техните стоки отговаряха само на неговите изостанали стандарти. така от 1878 г. в историята на старозагорската промишленост настъпи периодът на най-дългата депресия, на най-дълбоката криза. Всеки ден някой подновил или подхванал занаят старозагорец затваря кепенците и обявява фалит. Този процес на катастрофален упадък продължава с постепенно затихване до 1905 г. В този период – 1877-1905 г. изчезват 65 сапунджийници, 58 мутафчийници, 45 кожухарници, 38 казанджийници, 17 абаджийници. От 2500-те стана, обслужващи старозагорската възрожденска абаджийска манифактура, остават едва 30. „Всички занаятчии – констатира през 1885 г. окръжният управител Атанас Илиев – не могат да се поддържат от занаята си само, та мнозина се занимават още с обработване на лозя и правене на вино.“ „Промишлеността в окръга – отчита окръжният управител Спасов за 1900/1901 г. – по причина на /липса на/ капитали е доста слаба. Занаятите тоже от ден на ден отпадат поради безпаричието на хората, а други, защото работят по съвършено примитивен начин, а освен туй произведенията им са груби, та затова успешно се заменяват с луксозните и хубави наглед, макар и слаби европейски изделия.“ Кризисното състояние на старозагорската промишленост създава големи грижи както на стопанските дейци, така и на администрацията. Търсят се средства и пътища за извеждане на промишлеността от отчайващата депресия. Панталонджиите, кундурджиите, тухларите създават първите взаимоспомагателни „акциови“ дружества. Властите правят големи облекчения на занаятчиите, впримчени в паяжините на старозагорските лихвари, ограбващи над 20 на сто лихва. Към депарламентарния (окръжен) съвет е изградена постоянна комисия със специалната задача да подпомага процеса на стопанското съживяване. Още в 1883 г. тази комисия привлича в Стара Загора чешкия техник Кирил Иванович Валента. Срещу финансови поощрения той поел задължението да подготви първите модерни старозагорски леяри, ковачи, шлосери, монтьори. В неговата работилница започва изготвянето на първите у нас модерни европейски плугове. Поради големите затруднения в снабдяването с метал, кокс и др. (Стара Загора получава жп връзка със света в 1896 г.), поради дейността и рутината на овалийските села, като потенциален потребител на неговите селскостопански сечива, Кирил Валента скоро напуска Стара Загора. Постоянната комисия обаче съумява да организира първия „Окръжен практически железарски курс“ с ръководител М.М.Стателов. През 1884/1885 г. за учебната база на курса е доставен английски двигател с вътрешно горене – „Танги Лимитед“, комплекс с трансмисионно устройство, струг, бормашина и модерен инструментариум. Този английски двигател става предвестник на една нова ера. В този железарски курс получават началното си техническо образование и старозагорските младежи Михаил Харитонов, Михаил Караджов и Димо Кехайов. За голямата си възприемчивост те са изпратени от постоянната комисия на обучение в Княжеското техническо училище. И тук се проявяват талант и афинитет към техниката. Когато правителството сключва държавните заеми за доставки от Англия и Германия, задължително изисква от фирмите доставчици да поемат на обучение младежи специализанти. Така в Бирмингамския металургичен завод е изпратен Михаил Харитонов, а в заводите на Круп – Михаил Караджов и Димо Кехайов. След няколкогодишна специализация във водещи европейски заводи тримата старозагорци се завръщат в родината. На първо време Михаил Харитонов става директор на Габровското техническо училище. В края на века тримата даровити старозагорски техници се събират в родния си град и основават АД „Напред“. В малката работилница, близо до днешната пожарна, те ще построят първата вагрянка. Тук ще започне изработването на първите родни европеизирани рала „Напред“. Наблюдавайки с интерес и оценявайки делото на младите новатори, старозагорската община им дава място в югоизточния край на града. С новопостроените производствени сгради на АД „Напред“ бе положено началото на днешния индустриален квартал на Стара Загора. Появата и името на АД „Напред“ на границата на двата века е симптоматично. То предвещава началото на нов бурен устрем в промишления живот на града.
Петър КОЕВ
Странички от историята – НАЙ-ДЪЛГАТА КРИЗА
