Над 80% от българите не се чувстват уверени в знанията си за историята на българо-руските отношения, а над 62% се страхуват от руски въздушни атаки срещу България. Това показват резултатите от проучване, направено от агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондация „Работилница за граждански инициативи”.
Според анализа на данните страхът и непознаването на историята са основните причини българите да нямат обективна преценка за руската война срещу Украйна.
Проучването е направено по метода „лице в лице” сред 1002 пълнолетни граждани в периода 16 – 28 април 2022 г.
Непознаване на историята
Само 10% от запитаните са били категорични, че познават историята на българо-руските отношения. Останалите над 80% не се чувстват уверени в знанията си, съобщава фондацията. Това създава благодатна почва за руската пропаганда и изкривяване на историческите факти, казват изследователите.
Повече от половината анкетирани познават българо-руските отношения от учебниците преди 90-та година, което означава, че знанията им са плод на съветската интерпретация на събитията, допълват още те и казват, че има ясна необходимостта от фундаментално нов подход при изучаването на този аспект на историята ни.
За пример анализаторите дават отговорите на въпроси, свързани с два ключови историчеси факта: 61,1 % от запитаните не знаят, че Русия се обявява срещу Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 41.5% от анкетираните твърдят, че Съветският съюз не е обявявал война на България, докато 37,6% си признават, че не знаят.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. 79,1% от запитаните нямат реална представа за този ключов момент от най-новата ни история, съобщават от фондацията.
Страх от Русия
Друг водещ фактор в реакцията на българите спрямо войната на Русия в Украйна е страхът от потенциална руска атака срещу България, сочат резултатите от проучването. 54,3% от запитаните се страхуват „много, малко и донякъде” от окупиране на България от Русия, 62,2% от ракетни и бомбени удари по български обекти, а 75,2% се опасяват от употреба на ядрено оръжие.
Според анализаторите това до голяма степен обяснява склонността да се търси неутралитет, „снишаване” и избягване на категорични позиции по отношение на войната в Украйна.
Същата тенденция за поддържане на нисък профил се вижда и при отговорите, свързани с украинските бежанци в страната. Положително се отнасят към тях 38% от запитаните срещу 18,4% отрицателно. Отново е висок процентът на нямащи отношение – 28%.
Стряскащ според анализаторите е резултатът, че 73,5% от запитаните не са и нямат намерение да помагат на бежанците. Това би могло да се дължи на принципната емпатия и липса на активност на българското общество при всякакви хуманитарни кризи, както и на манипулираните публикации в медиите и социалните мрежи за поведението на украинските бежанци и причините им да дойдат в България, пишат от фондацията.
Отношение към НАТО
Привържениците на членството на България в НАТО сред запитаните имат лек превес – 41,2% „за“ срещу 33,3 % „против“. Мнозинството от тях (50,3%) очакват подкрепа от НАТО в случай на агресия срещу страната.
Резултатите сочат, че зад Украйна и НАТО застават младите, образованите, хората в големите градове и тези с добри доходи, както и десните избиратели.
Според проучването основен източник на информация си остават българските медии, руската пропаганда се разпространява необезпокоявана от руските медии – 13% от запитаните формират от тях отношението си към Русия, а 15,7% се информират за войната в Украйна.
