В България има „поразителен контраст“ между нивото на корупцията и ниския процент разследвания и присъди срещу хората, заемащи висши държавни длъжности. Това е един от изводите на Групата на държавите срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа, който в четвъртък публикува доклад, в който оценява антикорупционната правна рамка и почтеността на управляващите и правоохранителните органи в България.
Сред другите очертани проблеми са неефективно правосъдие, празноти в правилата за висшите държавници и зависимост на медиите.
„GRECO не може да пренебрегне поразителния контраст между възприеманото ниво на корупция в страната, от една страна, и много ниския процент на разследвания и присъди за корупционни престъпления на заемащите висши държавни длъжности, от друга“, се посочва в доклада.
В доклада се посочват множество пропуски в държавната система за борба с корупцията, които я правят неефективна. Сред тях са безнаказаност на изпълнителната власт, отсъствие на закон за лобизма, начинът, по който се проверяват имотните декларации на висшите длъжностни лица, непрозрачност за политическите съветници.
Недостатъчна почтеност у изпълнителната власт
Според доклада за политиците изпълнителната власт в България не се прилага етичен кодекс, а имуществените им декларации се проверяват само по документите, съдържащи се в държавните бази данни.
Липсват и правила за взаимодействието на хората във властта с лобисти и други страни, които се опитват да влияят на правителствените политики. GRECO посочва и че няма прозрачност как се назначават хората, които съветват управляващите. Според доклада е нужна и по-голяма прозрачност по отношение на всички членове на политическите кабинети, техните възнаграждения и допълнителни дейности.
Ключов фактор за повишаване на общественото доверие ще бъде прекратяването на безнаказаността на най-високо равнище в изпълнителната власт чрез ефективно наказателното правосъдие при корупционни престъпления, се отбелязва в доклада.
Наказателният процес трябва да бъде усъвършенстван, включително чрез премахване на процесуалните пречки пред разследванията и предвиждане на адекватни санкции, се казва в текста.
Нужда от оперативна независимост на полицията
GRECO отбелязва, че полицията и Министерството на вътрешните работи са тясно свързани помежду си и че министърът на вътрешните работи има широки правомощия над полицията.
Оперативната независимост на полицията трябва да бъде засилена, за да се предотврати неправомерно политическо влияние върху нейните действия, се казва в доклада.
В него се отчита липсата на стратегия за борба с корупцията, както и анализ на корупционните рискове в различните полицейски структури.
GRECO обръща внимание на непубличните дарения към полицията, конфликт на интереси и препоръчва промени и регулация в реда за спонсорството и даренията за МВР. Чрез промените трябва да се гарантира, че процедурите за повишаване в полицията са достатъчно прозрачни и се основават на заслуги. GRECO призовава и за повече представителство на жените на всички нива в полицията.
Необходимо е задължение за докладване на неправомерно поведение, свързано с почтеността, в рамките на полицията и е необходимо цялостно законодателство, за да се гарантира ефективна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, се казва в доклада.
Свободата на медиите
В доклада е посочено, че разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие, заплахи и дори физически нападения. Тези действия „изглежда не са последвани от адекватни правни и политически отговори от страна на властите“, пише в текста.
В него се добавя и че изглежда, че мащабите на проблема с корупцията в България не се отразяват адекватно в медиите. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии (които се излъчват от квоти на парламента и президента) „влияе отрицателно върху редакционната независимост на обществените медии, а независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици“, се посочва в доклада.
Сплашването от политици, както и административният и съдебен натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика в България, пише още в доклада.
Препоръки и оценка на изпълнението им
GRECO отправя 13 препоръки към властите в България за превенцията на корупцията сред хората, натоварени с висши изпълнителни функции и 15 препоръки към полицията.
Изпълнението на препоръките от България ще бъде оценено от GRECO през 2024 г. чрез неговата процедура за съответствие. GRECO очаква властите в България да представят доклад за мерките, предприети за изпълнение на тези препоръки до 30 юни 2024 г.
Групата на държавите, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа, е антикорупционна мониторингова организация, която следи за съответствието на законодателството в държавите, членуващи в нея с антикорупционните инструменти на Съвета на Европа. България е част от нея от 1991 г. и досега е била оценявана четири пъти – през 2001, 2004, 2009 и 2014 г.
