Бивш член на специалните сили за сигурност на беларуския авторитарен лидер Александър Лукашенко беше оправдан в Швейцария на 28 септември за участие в изчезването на известни опозиционери преди повече от две десетилетия.
Окръжният съд в Роршах обяви след само два дни заседания за невинен 45-годишния Юрий Харауски по делото за изчезването на Юрий Захаранка, Виктор Ханчар и Анатоли Красовски през 1999 г. Гражданският иск на Захаранка и дъщерите на Красовски за 200 000 франка ще бъде пренасочен към гражданския съд.
Това е първият случай на дело срещу чужденец по обвинение за изчезването на хора в историята на Швейцария.
В изявлението на съда се казва, че поради противоречивите показания на подсъдимия „не може да се счита за правно доказано действителното му участие в изчезването на бившия министър на вътрешните работи Захаренко, бившия вицепремиер Ханчар и бизнесмена Красовски.
Съдията каза, че в случая са „замесени властите“ в Беларус и те са „отговорни за изчезванията“.
„Тези факти не трябва да будят съмнение. Но по време на разпита обвиняемият беше объркан и избягваше да отговаря“, каза още съдията, цитиран от DW.
В решението се заключава, че Харауски може да е служил в специалните сили за сигурност на Лукашенко, но ролята му в отвличанията остава неясна.
През 2018 г. Харауски поиска убежище в Швейцария с аргумента, че животът му е в опасност в Беларус заради желанието му да говори открито за участието си в специалното звено, което е карало да изчезват противници на Лукашенко.
Харауски е арестуван през 2021 г., а официално обвинение му е повдигнато миналата година. Той призна, че е участвал в отвличането на тримата мъже, но каза, че не е наясно защо са били отвлечени и отрече да е участвал в убийството им.
В интервю, публикувано по-рано този месец, обвиняемият каза, че е участвал в арестуването на мъжете, но „нито е нареждал, нито е извършвал убийствата“, а е бил „само техен свидетел“.
„Това може да е резултат от недостатъчна работа на прокуратурата и процесуални причини, но не е задължително присъдата да поставя под съмнение самото събитие на престъплението“, коментира пред Би Би Си присъдата адвокатът на беларуския правозащитен център „Вясна“ Павел Сапелко.
Според него оправдателната присъда може да има смразяващ ефект върху института на универсалната юрисдикция и евентуалното разглеждане на нови дела по този принцип в швейцарските съдилища.
„Вясна“ заедно с европейските си колеги от FIDH и Trial International за първи път в историята постигнаха съдебен процес по дело за отвличания на опозиционери в Беларус. А семействата на Захаранка, Красовски и Ханчар най-накрая видяха човек, съден за убийствата на техните роднини, извършени преди 24 г.
„Много съм разстроена. Притеснена съм през целия ден. Очевидно за един толкова цивилизован свят този сюжет е детективска история, а не реалност“, каза Елена Захаранка – дъщеря на Юрий Захаранка, която е един от ищците по делото на Гавански.
Едно от най-известните съдебни дела, проведени по този принцип, е процесът срещу „архитекта на Холокоста“ Адолф Айхман в Йерусалим.
