Когато има воля, правно средство ще се намери, коментира пред БНР съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България.
„Правните процедури са средство хората да живеят по-добре. Правни средства за отвоюване на държавата от мафията има… Уникалното на нашия модел не е централизацията на прокуратурата във функционално отношение. Но когато главният прокурор има и голяма власт, и кадрова власт, става най-силната фигура в държавата. Главният прокурор трябва да бъде напълно обезвластен от правомощия в прокурорската колегия. Тя трябва да се състои от съществена по брой, надделяваща обществена квота. Това ще даде свобода на редовите прокурори в кадрово отношение“, обясни тя.
Според съдията всяка криза е шанс, а сегашната – на политическа злоупотреба с целия модел на управление на съдебната власт, не е безпрецедентна, но е модификация, която качва профанизацията и насилието върху системата на следващо ниво.
„Като член на Европейския съюз не сме сами и това е аргумент в подкрепа на това, че този път съпротивата може да бъде успешна. Дългогодишните процеси на отрицателна селекция в прокуратурата, особено в ръководните постове, доведоха до това, че сега ръководителите са такива, че много лесно се разбира какъв е мащабът на вредите… Тази сцена показва държавен разпад и преврат. Когато институциите са похитени, се изисква от всички нас да се отнесем сериозно, да не позволяваме да бъдем разсейвани и да не подходим инфантилно“.
Тодорова посочи, че „ако не се стигне до източника на проблема, смяната на Иван Гешев, Борислав Сарафов или Ясен Тодоров с други от същия вид, със същия бекграунд, избрани през същите сенчести центрове, няма да бъде достатъчно“:
„Това не означава, че всички споменати не трябва да се отдръпнат. Никой не може да бъде съдия на самия себе си. Авторитетът на правосъдието е единственият социален капитал, с който разполага съдебната власт… Какъв сигнал се дава на гражданите и на престъпниците, ако прокуратурата се демистифицира в този непривлекателен вид“.
И тримата, замесени в събитията, няма да оцелеят на административната позиция, която заемат, „защото това би било самоубийствено за политическата система“.
Според нея, когато има драматични проблеми със съмнения в компетентността и обективността на Висшия съдебен съвет, това означава, че Народното събрание трябва да направи анкетна комисия от политици.
По думите ѝ, ако бъде създаден механизъм – политиците да се оттеглят доброволно от възможността да прекрояват непрекъснато съдебната власт, това ще бъде добра основа чрез съдийското самоуправление да се осъществи реорганизация на органите.
„Съдебната власт е овладявана, принуждавана от 1991 година. Това е травматизирана общност и на тези проблеми трябва да се гледа като на социални процеси. И бавно – с грижата по обезвреждане на мина, да създаваме комплексни мерки, които да неутрализират риск по риск“.
