Денят е петък, 27 януари. В София и във Варна паралелно се развиват две събития. Полицията съобщава за открит труп на 31-годишна жена в шахта на вила край Варна. По-късно разследващите установяват, че тя е пребита до смърт от партньора си.
В същия ден в София 48-ото Народно събрание отхвърля промени в законодателството, които целят да дадат по-добра защита на жертвите на домашно насилие. Дебатите се водехас аргументи като в Русия – много депутати защитаваха „традиционните семейни ценности“.
Тези две събития идват на фона на нови статистически данни, според които всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие (доскоро беше всяка четвърта).
Депутати от „Възраждане“, БСП, ГЕРБ и „Български възход“ отхвърлиха готвените промени сякаш в подкрепа на данни от по-отдавнашно изследване на Евробарометър, според които за 44% от българите домашното насилие е „личен въпрос, който трябва да се решава в семейството“.
“Два часа и половина слушахме колко важно е “да запазим ценностите на семейството” – разбирайте, нищо да не излиза от семейство с домашно насилие и жертвите просто да търпят и умират”. Това коментира в страницата си във Фейсбук фондация “Асоциация “Анимус”.
Тя е една от неправителствените организации, които поддържат гореща линия за пострадали от насилие и ги подкрепят по пътя им към възстановяване и спасение след изживяното. Ако оцелеят.
Отново в изходна позиция
На 27 януари парламентът отхвърли на първо четене всъщност два законопроекта, свързани със защита на жертвите на домашното насилие. Единият – на „Демократична България“ (ДБ) – предвиждаше конкретни мерки, вторият – на БСП – писане на национална програма и увеличаване на кризисните центрове за пострадали от домашно насилие.
Проектът на ДБ вече веднъж получи одобрението на правителството на Кирил Петков от “Продължаваме промяната” (ПП), в което коалиционен партньор беше и БСП. Промените в закона бяха изготвени през 2022 г. от тогавашния министър на правосъдието Надежда Йорданова и текстовете бяха внесени в 47-ото Народно събрание (НС). Така и не се стигна до гласуването им, защото правителството падна след вот на недоверие, парламентът беше разпуснат и имаше нови избори.
В края на миналата година ДБ внесе в 48-ото НС същия законопроект за промени в Закона за домашното насилие. Проектът на БСП беше внесен по същото време.
Чак през 2019 г. в България бяха криминализирани всички форми на домашно насилие, след като парламентът даде дефиниция на „домашно насилие“ в окончателно приетите промени в Наказателния кодекс. Законопроектът беше обещан и внесен от управляващата тогава партия ГЕРБ след продължителна кампания срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция.
Преди 5 години БСП и ВМРО се обявиха срещу международния документ, макар той да беше подписан от правителството. ГЕРБ въвлече в казуса и Конституционния съд (КС), когато трябваше конвенцията да бъде ратифицирана от парламента. А КС реши, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон. Така ратификацията стана невъзможна.
Преди две години Турция се отказа от изпълнението на документа и го напусна. В шест държави членки на ЕС (България, Унгария, Чехия, Латвия, Литва и Словакия) и Армения не е ратифициран. Истанбулската конвенция никога не беше подписана от Русия, докато още беше член на Съвета на Европа (беше изключена след началото на войната в Украйна).
В петък по време на дебатите в парламента “скелетът” на Истанбулската конвенция беше отново “изваден”. В законопроекта на ДБ “Възраждане“ и БСП видяха “завръщането” ѝ, както и “неправомерно прехвърляне на правата по защита срещу домашното насилие на неправителствени организации”.
Точно както в Русия, български депутати от БСП, ГЕРБ и „Възраждане“ говориха за „традиционните семейни ценности“ в България и изброиха заплахите пред тях: неправителствените организации, транснационалните корпорации, ЛГБТИ хората.
Добили обществена популярност през 2018 и 2019 г. фрази като „трети пол“, и „джендър идеология“ отново се чуха от парламентарната трибуна, а от “Възраждане” припомниха породилата преди 5 години родителски страхове и протести дезинформация, че децата ще бъдат извеждани от семействата си. Според Цончо Ганев от “Възраждане” в проекта на ДБ е оставена вратичка “някой недобросъвестен да пусне анонимен сигнал за насилие срещу деца”.
“Заплаха за децата” в предложените промени видяха няколко депутати от ГЕРБ, “Възраждане” и БСП. По думите на Стефан Шилев от ГЕРБ под закрилата на неправителствени организации децата остават “без гаранции за опазване на традиционните християнски ценности”, а според Корнелия Нинова от БСП децата биват “обучавани в хомосексуалност”.
Калина Константинова от ПП каза, че “няма никакъв джендър, никаква Истанбулска конвенция“, а става дума за промени в законодателството, които отчитат факта, че „всяка трета жена в България е жертва на насилие” и се предлага решение.
“Това са един милион жени, които ще висят на вашата съвест, на съвестта на тази зала, ако ние не приемем този законопроект”, каза Константинова. “Това са мерките, които трябва да предприемем, за да спрем да оставяме на всеки две седмици една жена да бъде убита от нейния мъж”, добави тя.
Някъде по това време на 27 януари полицията съобщи, че е намерила убита от приятеля си жена във Варна.
Продължаваме да броим жертвите
Предложените от ДБ промени предвиждаха и създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики.
Проблемът с домашното насилие не се припознава и от държавата и това е отразено и в липсата на каквато и да било официална статистика. Нито една институция не брои случаите нито на психическо, нито на физическо насилие. С това се занимават единствено неправителствени организации – като Фондация „Асоциация Анимус“ или Българският хелзинкски комитет (БХК).
От 2018 г. насам БХК брои колко жени са били убити от мъже според медийни публикации. Това броене ще продължи и през 2023 г., след като в НС се събра мнозинство, което да промени закона.
Всяка трета българка между 18 и 29 години е била насилвана от партньора си. Това сочи публикувано в края на 2022 г. проучване на Националния статистически институт (НСИ). Убити от близки мъже са най-малко 27 жени от началото на 2022 г., по данни на БХК.
Свободна Европа потърси от МВР справка за жертвите на убийство в последните две години, както и колко от тях са убити от партньор или роднина. До редакционното приключване на текста отговор не беше получен.
И сега какво?
Именно неправителствените организации, които в голяма степен са отменили държавата в грижата ѝ за жертвите на домашното насилие, реагираха най-остро на неприемането на промените в закона и внушенията, направени от парламентарната трибуна от представители на ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“.
“Петъчният дебат успя с един замах да подкопае не само равноправието на ЛГБТИ хората в България, но и правата на жените и децата, които са непропорционално по-често засегнати от патриархалното насилие.”
Това се казва в разпространена до медиите позиция на ЛГБТИ организациите “Билитис”, “ЛГБТИ Действие” и “GLAS”, както и Българският хелзинкски комитет.
В позицията пише, че не законопроектът поставя българските деца в опасност, „а тези народни представители, които се противопоставиха на приемането му“ – заемайки позиция „несъвместима с морала”, пише в позицията.
В социалните мрежи реагираха и други неправителствени организации, които защитават правата на жените. “Тази пропусната възможност (отхвърлянето на промените в закона за защита от домашното насилие – бел. ред.) ще струва животите на много жени”, предупреждава Българският фонд за жените. Неправителствената организация подкрепя активисти и граждански организации, работещи за овластяването на жените и момичетата.
“Надяваме се, че депутатите, които гласуваха „против“, са готови да поемат отговорност за това свое безхаберие”, се казва в публикацията.
“65 гласа “против” и 14 “въздържали се” стигнаха законът да не бъде приет на първо четене. Това е скръбната вест”, пишат и от “Асоциация Анимус”.
По време на дебатите депутатите отделиха много време в коментиране на формулировката „насилие чрез бездействие“ в законопроекта на ДБ, като я определиха като „проблемна“.
“Оттук нататък гледайте на тези 79 народни представители, като съучастници чрез бездействието си, невежеството си и нехуманността си в убийството на всяка жена, в побоя над всяка жена и дете, в адския живот на всяка жена и дете в ситуация на домашно насилие”, добавят в публикацията от фондацията.
