Старозагорци ще могат да се насладят на Коледна изложба с творби на 24 старозагорски художници, която бе открита снощи в 18 часа. От днес до 15 януари 2022 г. в зала „Лубор Байер ще могат да бъдат разгледани над 60 творби на именити творци като Валентин Дончевски, Петър Петров, специално място е отделено на последните творби на доц. Злати Златев. След като ЗАРАТА публикува спомен за доц. Златев, който си отиде от този свят на 15 декември, днес избрахме откровението на художника Таньо Клисуров, „срещнато“ от нас във Фейсбук, посветено на приятеля му Злати.
„Изпратихме днес на небето душата на моя приятел – художника Злати Златев. Той беше широко скроен човек, витален, влюбен в живота и изкуството. Не мисля, че реквиемът е най-подходящото нещо за него. Затова в негова памет публикувам едно ранно мое стихотворение, което отговаря на истинската му същност“, пише Таньо Клисуров.
А ето и стихотворението.
АТЕЛИЕ
На Злати Златев
Обичам въздуха спасителен на тихите ателиета.
Такова Злати Златев, мой приятел, притежава.
Той влиза в него като бог и сваля тъмната барета,
и вече времето не е всесилно за саморазправа.
Художникът е в спор със времето, макар и символично
умее да го прати в ъгъла, да го накара да почака.
Рисува с въглен образа на някакво момиче,
което като древната Венера е облегнато на лакът.
Забавя въглена на устните, преглъща сухо.
На хълбока се бави после, тук линията става плътна.
Накрая спира изтощен, ще кажеш, че не е рисувал,
а държал модела нежно два часа в своята прегръдка.
Не зная точно по какво – сюжет, подтекст, детайла дребен –
критиците ценят творбата. И всичко друго е излишно.
За мене тя е като тръпката, която е усетил в себе си
художникът, рисувал страстно момиче двадесетгодишно.
