Дни ще минат, път ще свърши
край на мъките безспир,
не ще бъда, кръст ще стърчи,
в тоя тъй суетен мир…
[ad id=“225664″]
В глуха, бащина си стряха,
ти, дете, ще проридайш
и без ласка и утеха
друг света ще да узнайш.
Знам, ще бъде с вопли клети,
безответен твоят зов,
ще откликва във сърце ти,
спомен за една любов-
[ad id=“263680″]
чиста кат роса в полето,
топла като лъч слънчов,
необятна кат небето-
нежна, таткова любов.
Автор Станчо Ст. Нешев, български политик
