В тесните улички, сгушени между булевардите „Мария Луиза“, „Левски“, „Дондуков“ и „Сливница“, има вълшебни места. Те са като гардероба в стаята, в който се прекрачва към Нарния, но всъщност са на показ в центъра на столицата.
Вместо към вълшебна страна, тези улици са ключ към историята на града – такъв, какъвто е бил преди 100 и повече години, и напомнят на софиянци за това, което столицата може да бъде – място за празник на живота.
За девета поредна година един колектив показва този кът на София в целия му блясък и се опитва да насочи все повече и повече хора към уютните места, които много от тях подминават в забързаното ежедневие.
Става дума за колектива зад фестивал „КвАРТал“, чието девето издание ще се проведе между 13 и 15 септември в центъра на София. В трите дни от фестивала ще има изложби, арт инсталации, кинопрожекции, градски турове, творчески работилници.
Организаторите на фестивала вярват, че „старият бохемски квартал, който е и първият в столицата“, пази духа на стара София.
Затова тази година темата на фестивала е именно „Духът на стара София“. В центъра на столицата за пръв път ще има осем пешеходни зони в пространството между булевардите „Раковски“, „Дондуков“, „Сливница“ и „Мария Луиза“.
„Тук са се разполагали множество занаятчийници, тържищата пред банята, а наоколо витаят историите на къщите и на възрожденците, лекарите, търговците“, разказва главната организаторка Мартина Стефанова в интервю за БНР.
Гостите на „КвАРТал“ ще имат възможност да разгледат архивни снимки и да влязат в домовете на хората, които днес живеят там.
По думите на Стефанова акцентът на тазгодишното издание ще бъде зараждането на квартала в началото на XX век, когато той е приютявал голяма част от софийската интелигенция.
„Целта ни е да я изкараме наяве и да разкажем историята, преди да изчезне или да бъде подменена“, казва още Мартина.
Тя връща лентата към 1944 г. и идването на комунистическия режим, което, по думите ѝ, променя и самия квартал, който дотогава е бил бохемски и е приютявал някои от най-будните граждани на София.
„След 44-та кварталът започва да пустее [заради новата власт]. Започва празно време чак до 2000-та, когато първите дюкянчета започват да работят“, разказва Мартина.
Тя смята, че към днешна дата, когато свободата е възстановена след края на комунистическия режим през 1989 г., липсва разговор и познание за това какво се е случвало преди 1944г. и какво се е случвало по време на самия режим.
„Той е бил пагубен особено за интелигенцията. Целял е да унищожи всичко, което се е зараждало преди 44-та година. В момента ние нямаме памет и нашета цел е да възстановим тази памет, защото културата е тази, която движи нацията и народа напред. Без култура ние ще се озовем обратно в пещерите“, казва още Мартина.
В програмата на „КвАРТал“ се предвиждат множество събития и изложби. Посетителите ще могат да се включат в историческите турове, да слушат музика от епохата между освобождението и 1944 г., да видят ретро автомобили и дори да носят облекла от онази епоха.
„Тогава хората живеели по-свободно и по-щастливо, защото мястото било известно и като „Квартал на червените фенери“. В него имало много кафе шансони, в които шансонетки изпълнявали своите песни“, разказва Мартина.
Очаква се и отворена среща с присъствието на собственици на сгради, представители на институциите и политици, по време на която да бъде поставен въпросът за опазването и реновирането на културното наследство.
Мартина подчертава, че към днешна дата една от най-големите борби е за запазването на къщите паметници на културата, което тя описва като „много трудно“.
„Като се отвори кадастърът се появява страшна картинка за това как едни 70% от този квартал трябва да бъдат бутнати и застроени“, казва Мартина и добавя, че една от целите на „КвАРТал“ е да обясни на хората защо старите сгради трябва да бъдат запазени.
От „КвАРТал“ говорят и за визуалната среда на града и сериозните проблеми на София в това отношение. Мартина говори за отчуждаването, което се създава заради липсата на приветливи места в градската среда.
„По време на фестивалите се опитваме да правим обратното. Да събираме на едно място хората и съседите“, разказва Мартина.
Тя добавя, че благодарение на работата през последните 9 години се откриват все повече нови къщи и локации, което пък помага и за увеличаването на хората и активистите, които искат да запазят облика на квартала.
Мартина казва, че към момента, за съжаление, няма предвидени програми на общински или държавни структури, които да подпомогнат реновирането на старите сгради, които са основна част в квартала. Много от жителите прибягват до програмите за саниране, но това унищожава облика на старите сгради.
„Промените ги правим ние, хората и гражданите, и ако ние не ги поискаме гръмогласно, няма да се случач. Затова призовавам хората, които се вълнуват, да ни последват и да застанат зад нас, за да запазим тази история“, казва Мартина.
