Преди около 30 години беше нашумяла една книга от английски автор – „Принципът на Питър“. Може би малко хора си я спомнят, но в нея имаше един мъдър анализ, който важи напълно и в днешно време. Този принцип най-общо се състоеше в следното: ВСЕКИ ЧОВЕК РАНО ИЛИ КЪСНО ДОСТИГА ДО НИВОТО СИ НА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ. За пример се даваше един автомонтьор, който работи с удоволствие това, за което получава заплата. Но не щеш ли, собственикът на автосервиза му предлага да стане управител. Нашият човек си казва: „Защо пък не – какво толкова има, ще го ръководя сервиза!“. Но веднага го затрупва работа, която не му е позната и той се чуди как да се справя с нея. А от време на време като му омръзне канцеларската работа, с която така и не може да свикне, влиза в сервиза и започва да рови в някой мотор. Като си изцапа ръцете с моторно масло, нашият човек се чувствува най-добре.
Откакто Борисов е премиер много често си спомням за принципа на Питър. Днес (31 декември) медиите от сутринта показват затрупаната магистрала „Тракия“ и околните обходни пътища. Показаха загрижените физиономии на отговорни лица от АПИ и от създадения кризисен щаб. Всички ни уверяваха колко е тежко положението. А само два месеца преди това на журналистите беше демонстрирана техниката, с която няма да се допусне затваряне на пътищата, да не говорим за магистралата. Липсваше само Лиляна Павлова, за да бъде картинката пълна. Тя в скоропоговорка щеше да засипе телевизиите с „аргументи“ защо не са се справили със ситуацията и колко е сложно положението.
Ако гледате NATIONAL GEOGRAPHIC, там има една серия документални филми за осигуряване на проходимостта на пътищата в американския север. Е, може за час-два да се наложи да бъде затворен един път, но цяло денонощие – това е изключено, още по-малко кагато става дума за магистрала. При нас и в този случай май парата от котела отново е отишла в свирката, а не за движение на колелата.
И отново Бойко се появява на хоризонта! Той и министърката Бъчварова днес след обяд трябва да са на мястото на задръстване по магистралата. Ще почерпя една наливна бира този, който ми даде един смислен отговор какво ще правят там и каква реална полза ще има от едно такова посещение. Ако има създадена добра организация в създадени необичайни ситуации, кризата би трябвало да бъде бързо преодоляна и пътищата да са отворени. Борисов по никакъв начин няма да подобри тази организация с отиването му на място, а само може би ще пречи на лицата, натоварени с оперативни задачи. Но за него страшно много му се иска отново да е пожарникарски командир и да гаси възникнали пожари. Също като автомонтьора, на когото са поверили ръководството на сервиза.
Същото беше положението и след катастрофата в с.Хитрино. Мястото на премиера или ресорния министър, след като се запознае на място с обстановката и даде кураж на пострадалите хора с присъствието си за кратко време, е да разпореди съответната организация. Да стои или да не стои министърът на място, е все едно, ако няма създадена добра организация и ако няма екипи, които да са готови за незабавни действия. Така например в Австрия има изградени екипи от доброволци във всяко едно населено място, които се обучават периодично, имат конкретни задачи и в случай на бедствие, са готови веднага за действия. Те имат съответно оборудване, дрехи и получават данъчни облекчения от държавата. Освен това към тези хора е създадено през годините уважение и респект. Така например директорът на една виенска болница е ръководител на такъв екип и с това се гордее повече, отколкото с поста си в болницата. При едно посещение в Стара Загора той въобще не се заинтересува от някоя от болниците ни, а поиска да посети пожарната. Както и предположих преди това, човекът не беше въобще впечатлен и не проумяваше как пожарникарите успяват сами да се справят в кризисни ситуации. Сигурен съм, че австрийският премиер не тича във всяка една сложна ситуация да се пречка в краката на хората, които са натоварени със задачата да я разрешат. Но човекът със сигурност не е бил пожарникар и не гасил пожари. За кой ли път се замислям какво ли ни очаква при един земетръс (не дай, Боже!), когато пораженията вероятно ще бъдат много по-тежки отколкото в Хитрино. Огромна част от жилищния ни фонд не е подготвен за едно такова бедствие, което за съжаление може да се случи във всеки един момент, а за организация и подготовка в такава ситуация, въобще не може да се говори.
Не може да се отрече обаче на Борисов инстинктът му да впечатлява обикновения човек. Пък и като отиде на място, може да каже: „Ще дам 10 милиона“! Тези десет милиона са наши пари, които би трябвало да са разчетени за някаква друга цел. Но „бащицата“ ги вади от джоба си и щедро ги дава на пострадалите. Така че, да не се чудим защо като отиде да гласува, бай Иван от провинцията (пък и от столицата) си казва: “Те, това е нашият човек. Пак ще гласуваме за него“.
Та започнах с принципа на Питър. Нима не виждате приликата?
Веселин Беров – фейсбук профил
