Аз съм българче и се казвам Найк. Ако ви звучи абсурдно, в този абсурд попадат хиляди български деца, „дарени“ от родителите си с невероятни имена.
Емима, Арая, Елора, Кодин, Пембе, Флойд, Кхан… какво да кажем за Шехерезада, Трифозара, Стихия, Канарче, Удиян, Челси, Орис.
[ad id=“225664″]
„Творческият“ ентусиазъм на младите български родители няма граници и изглежда се засилва.
Традиционните за културата и езика ни имена фигурират в статистиките основно заради поколенията над 50 години.
Българите масово се отказват от тях.
Защо – струва си да се изследва. Засега такива проучвания няма – за тях трябват средства и подготвени хора. Малкото ни специалисти трябва да „купуват“ информацията на Националния статистически институт, за да могат поне да открият тенденциите в именуването. Що се отнася до причините за все по-странния избор на имена, нека се опитаме да отгатнем.
[ad id=“263680″]
Семейната традиция, включително и в именуването, все повече избледнява. Примерите за успех и благополучие идват до нас от други страни, а кой не иска детето му да успее. „Културата“ достига до съзнанието ни във вид на евтини сапунки и нископробни риалитита.
Елементарната грамотност става дефицитна, да не говорим за сносна образованост. Безумните имена са само последствие, съвсем малка част от последствията.
Източник: БНР
