Свалянето на режима на сирийския президент Башар ал-Асад от изненадващата офанзива на бойци, сред които и фракции, подкрепяни от Анкара, на практика превърна Турция в доминираща чужда сила в Сирия за сметка на Иран и неговия съюзник Русия.
Турция и Иран от години се състезават за влияние в Южен Кавказ и това съперничество изглежда сега се е разпростряло и в Леванта (исторически географски термин, който включва териториите на страните от цялото Източно Средиземноморие).
„Ислямската република имаше сериозни опасения заради турското влияние в Сирия, било то икономическо, политическо или военно, много преди падането на Асад. Но със загубата на единствения държавен съюзник на Иран в региона, тези опасения ще се увеличат експоненциално“, казва Бехнам Талеблу, ирански анализатор от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрациите.
Все пак експерти смятат, че нарастващата роля на Анкара в Сирия, за сметка на Техеран, не означава непременно, че отношенията между тях ще бъдат значително засегнати.
Какво цели Турция
От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. Иран и Русия подкрепяха Асад, докато Турция подкрепяше бунтовнически групи, които се противопоставят на неговото управление.
Иран имаше нужда Асад да остане на власт, за да може да използва Сирия като плацдарм за финансиране и въоръжаване на своите подставени играчи и партньори, особено на ливанската групировка Хизбула.
За Русия управлението на Асад означаваше, че Москва може да запази военновъздушната си база Хмеймим и военноморската си база в Тартус, за да запази по-лесен достъп до Близкия изток, Северна Африка и Средиземно море.
От своя страна Анкара винаги е искала правителството в Дамаск да се съобразява повече с нейните регионална визия и политики, особено тези, които целят натиск върху кюрдските групи в Североизточна Сирия. Коалиция от кюрдски партии, включително партията „Демократичен съюз“ (PYD), оглавява автономната администрация на Северна и Източна Сирия.
Въоръженото крило на PYD – „Силите за защита на народа“ (YPG), пък ръководи подкрепяните от САЩ „Сирийски демократични сили“ (SDF).
„Турция има три основни опасения в Сирия: борбата с YPG/PYD, връщането на сирийските бежанци обратно в Сирия и предотвратяването на по-нататъшни бежански вълни към Турция“, казва Дария Исаченко, специалист по Турция в Германския институт за международни въпроси и сигурност.
По думите ѝ свалянето на Асад на 8 декември спря притока на бежанци в Турция, но „първите две опасения остават“.
Сега Сирия на практика се управлява от определяната от САЩ за терористична организация Хаят Тахрир аш-Шам (ХТШ) и нейните съюзници, някои от които са свързани именно с Турция.
Исаченко добавя, че нарастващото влияние на Анкара в страната може допълнително да засили позициите ѝ в Средиземно море, ако подпише морска сделка в либийски стил с новата власт в Дамаск.
Какво следва
Нарастването на ролята на Турция и отслабената позиция на Иран в Сирия може да имат последици за развитието в Южен Кавказ, където Иран, Русия и Турция също се борят за влияние.
Експерти казват, че макар преговорите в Астана – формат, спонсориран от трите страни за прекратяване на конфликта в Сирия – на практика да са мъртви, те все пак са служили като платформа за управление на различни интереси.
„Координацията и консултациите за управление на конфликти между Турция, Иран и Русия за Близкия изток и Южен Кавказ не трябва да се изключват“, смята Исаченко.
Тя добавя, че Сирия, Турция и Иран може да открият, че някои от интересите им съвпадат, като например намирането на общ противник в лицето на Израел, който започна военни операции на сирийска територия след падането на Асад.
Все пак някои твърдят, че Техеран ще се стреми да подкопае Турция в Сирия с надеждата да върне страната в нейната така наречена ос на съпротива – хлабавата мрежа на Иран от регионални съюзници и подставени играчи.
„Корпусът на гвардейците на ислямската революция ще търси начини да си върне влиянието в Сирия“, прогнозира Талебл.
Кюрдският въпрос
Подкрепата на САЩ за водените от кюрдите „Сирийски демократични сили“ отслабна през последните години поради комбинация от фактори. Сред тях са изтеглянето на по-голямата част от американските войски през 2018 г. и 2019 г. и натиска от страна на съюзника на Вашингтон в НАТО – Турция.
Анкара, която започна нахлуване в Северна Сирия през 2019 г. срещу кюрдските сили, сега е в силна позиция да предизвика допълнително кюрдите, казват експерти.
След падането на Асад подкрепяните от Анкара бунтовнически групи се сблъскаха с кюрдските сили и превзеха контролираните преди това от тях градове Манбидж и Тарафат близо до границата с Турция.
Владимир ван Вилгенбург, базиран в Иракски Кюрдистан анализатор, който е съавтор на книги за сирийските кюрди, казва, че присъствието на останалите 900 американски войници може да предложи известна защита на кюрдите, но ситуацията остава несигурна.
„Новата властя в Дамаск вероятно ще предпочете отношенията с Турция пред SDF“, смята той. „Ситуацията е трудна за кюрдите, освен ако не постигнат споразумение с Хаят Тахрир аш-Шам.“
Лидерът на ХТШ Ахмед ал-Шараа, известен преди с бойното име Абу Мохамад ал-Джолани, иска да обедини всички въоръжени групи в Сирия под един флаг. Но ако SDF се присъединят, това на практика ще сложи край на кюрдската автономия в Сирия, казва Вилгенбург.
