Снимка: Bloomberg |
Правителството на Китай няма легитимността, която произтича от спечелването на избори. Но официалните лица в Китай често твърдят, че комунистическата партия се ползва от нещо още по-добро: „легитимност на постиженията“, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Идеята, че китайското правителство с лекота превъзхожда дисфункционалния Запад, беше прокарвана силно по време на кризата с ковид. На церемония през 2020 г. президентът Си Дзинпин обяви, че „пандемията за пореден път доказва превъзходството на социалистическата система с китайски характеристики“. На първата годишнина от избухването на вируса в Ухан, градът беше домакин на изложба за успешната битка на Китай срещу болестта, включваща, както съобщи BBC, „модели на медицински работници в защитни костюми… и където и да погледнете, гигантски портрети на Си.”
Но триумфализмът на Си започва го преследва. Политиката за „нулев ковид“ се разпада. Шанхай, град с 26 милиона души, бе затворен в продължение на пет седмици в отчаяни усилия да се потисне вирусът – с тревожни истории за хора, които гладуват или се побъркват, докато се борят с принудителното затваряне.
Сега властите твърдят, че блокадата в Шанхай постепенно се облекчава. Но има нарастващи опасения, че Пекин може да е следващият мега град, който ще бъде затворен. Много по-малко известни градски зони вече са обект на строги ограничения. Като цяло се смята, че в момента около 345 милиона души живеят при пълна или частична блокада в 46 различни града.
Основният проблем е, че омикрон вариантът на вируса е силно заразен. Така че всеки опит да се напъха пандемичния дух обратно в бутилката може би е обречен.
Социалните, психологическите и икономическите последици от блокадите в стил Шанхай са ужасни. Но това, което може би тревожи Си Дзинпин най-много са политическите ефекти. Китайският лидер наближава критичен момент в своето управление. Тази година той ще завърши втория си мандат като генерален секретар на Китайската комунистическа партия – етапът, на който двамата му предшественици се оттеглиха.
Но Си Дзинпин възнамерява да остане. Това ще трябва да бъде потвърдено на решаващия 20-ти конгрес на комунистическата партия, който вероятно ще се състои през ноември. Трети мандат като лидер на партията ще укрепи личната власт на Си над страната. През последните години мислите на Си Дзинпин бяха записани в конституцията на комунистическата партия, а ограниченията върху мандатите на китайския президент бяха премахнати.
За да се гарантира, че по-нататъшната консолидация на личната власт на Си Дзинпин върви по план, култът към него трябва да остане неопетнен. Но сега китайският лидер е изправен пред кошмарната перспектива месеците преди партийния конгрес да бъдат помрачени от икономическа криза и социално напрежение, причинени от многократните блокади.
