От края на 2022 г. насам по време на няколко протеста граждани поискаха предсрочно отстраняване на президента Румен Радев – или, какъвто е популярният термин – импийчмънт . Основна причина за това са изказвания на Радев за войната на Русия в Украйна.
От началото на руската агресия президентът многократно е заемал позиции, по-близки до тези на Кремъл, които си противоречат с позициите на парламента и на съюзниците на България в НАТО и Европейския съюз (ЕС).
Последните му изказвания доведоха до пореден протест, който ще се състои в сряда. При откриването на пилона на Рожен с националното знаме в петък Радев обвини Украйна, че „настоява“ да води войната и нарече противниците на пилона безродници и нихилисти.
Критиците на президента го обвиняват, че разединява обществото по ключови политически теми, докато според Конституцията се очаква той да е „олицетворение на единството“.
Реализирането на импийчмънт обаче е тежка процедура, която изисква участието на законодателната власт и на Конституционния съд. Свободна Европа попита конституционалиста доц. Наталия Киселова, преподавателка в Софийския университет, какво представлява процедурата според българското законодателство.
Какво е импийчмънт
В България според тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г. „импийчмънт“ се използва, за да се обозначи накратко процедурата за предсрочно прекратяване на мандата на президента и вицепрезидента, уредена в Конституцията.
По думите на доц. Киселова терминът (заемка от английския език и името на процедурата в САЩ – б.р.) е придобил гражданственост, но не е правилен, защото принципно това е процедура, която започва и завършва в парламента, докато българската процедура завършва в КС.
Каква е процедурата в България
Според чл. 103 на Конституцията на България президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Според тълкувателното решение от 2020 г. „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката, докато „нарушение на Конституцията“ обхваща както нарушения, които нямат престъпен характер, така и такива, които са съставомерни (престъпни) деяния.
Обвинение срещу държавния глава може да се повдигне с подписите на най-малко 60 депутати, като след това трябва да бъде подкрепено от поне две трети от общо 240 или поне 160 народни представители, преди да стигне до КС, който трябва да вземе окончателно решение в едномесечен срок.
В случай че конституционните съдии установят държавна измяна или нарушение на Конституцията, пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват. Според Киселова, хипотетично такова гласуване в момента би било по-трудно. Причината е, че КС е с непопълнен състав, тъй като Народното събрание не е обновило квотата си от двама съдии, но въпреки това ще е нужно мнозинство от две трети от пълния 12-членен състав, а не от настоящия 10-членен.
Има ли основание в случая на Радев
Първоначално темата за искането на импийчмънт на Румен Радев повдигна съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов. Това стана в началото на февруари, след като малко по-рано на лидерска среща на ЕС в Брюксел президентът призова правителството – по това време служебния кабинет, назначен от самия него, да не допуска предоставяне на военна помощ за Украйна в бъдеще.
Тогава Атанасов каза, че „има основания да бъде обсъдено дали не се нарушава конституцията с това, че господин президентът и неговото служебно правителство се поставят над парламента“. Причината е, че февруарското изявление на Радев дойде след като Народното събрание беше гласувало решение „за“ предоставяне на военна помощ за Киев, в това число въоръжение.
В събота обаче Атанасов каза, че засега се е отказал от целта си, тъй като Радев по негови думи „лицемерно е говорил едно, а неговото служебно правителство е предоставило на Украйна това, което е искано“.
Междувременно се проведоха няколко протеста против президента, като според демонстрантите Радев разединява обществото по ключови външнополитически теми като войната в Украйна и по този начин не отговаря на определението в чл. 92 от Конституцията, според което президентът „олицетворява единството на нацията“. „За нас той с всяко едно свое действие разединява нацията“, пишат организаторите на предстоящия протест в сряда.
Тук по думите на доц. Киселова ключова е формулировката „олицетворява единството“, която не означава непременно, че президентът е обединител.
Също така „националното единство не означава политическо единомислие“ според решение на КС от 1995 г. „Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.“
По думите на Киселова в отделните случаи трябва да се прецени дали дадено изказване е политическо, или има белезите на правонарушение. Но „само за говорене трудно може да се намери нарушение на Конституцията или на Наказателния кодекс“. „В случая сме по-скоро на полето на различна политическа интерпретация на външнополитическо събитие“, казва тя.
Случвало ли се е досега
Единственият опит за импийчмънт на български президент до момента е през 2010 г., когато е поискано отстраняването на тогавашния президент Георги Първанов.
Предложението за предсрочно прекратяване на втория мандат на Първанов е на управляващата тогава партия ГЕРБ, а повод за това става разпространена в медиите стенограма и запис на среща на президента с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков без знанието на втория. Тогава от ГЕРБ тълкуват случилото се като нарушение на конституционните права на Дянков.
След като обвинението е внесено за гласуване в парламента, не му достигат едва шест гласа, за да бъде прието и да стигне до КС. ГЕРБ получава подкрепа от парламентарните групи на „Синята коалиция“ и националистическата партия „Атака”, която тогава е в парламента. „Против” обвиненията срещу държавния глава гласуват опозиционните партии БСП и ДПС. Шестте гласа недостигат заради депутати от малката партия в парламента тогава – „Ред, законност и сигурност” с лидер Яне Янев. Те първоначално се подписват под искането за отстраняване на президента, но сменят позицията си при гласуването.
