В миналото старозагорското село Калитиново не е съществувало. На негово място е имало построен турски чифлик с тъмница, която на турски се наричала „джурал“. След години край чифлика започнали да се заселват българи от околните села. Прииждането на хора било голямо поради това, че почвата била много плодородна. Така се образувало село. По името на тъмницата то било наречено Джуранлии.
Село Джуранлии има славно минало. В българската история е известно с боя при Джуранлии по време на Руско-Турската освободителна война през 1877 – 1878 година. В град Плоещ (Румъния) се извършило освещаването на Самарското знаме, извезано от жените на град Самара и подарено от тях на опълченците.
След освещаването на Самарското знаме, то било поверено в ръцете на Трета опълченска дружина с командващ подп. Калитин. Русите преминали река Дунав и се разделили на три клона. Единият от тях минал през прохода Хаин Боаз и се насочил към Нова Загора. От юг се задавала 40 000-та войска на Сюлейман паша, който преди това е бил в Адриатическо море. Завързали се нечувани боеве. Особено люта била битката при село Джуранлии.
В местността „Келеш кория“ поляните били покрити с човешки трупове, които на августовското слънце започнали да гният и разлагат. Накрая останали само кости, които продължили да се белеят месеци след войната.
Днес от 19.30 ч., ще започне традиционният празник на село Калитиново.
Когато Джуранлии било вече свободно, жителите на селото събрали костите на убитите руски войници и български опълченци и направили гробница (могила), в която ги заровили. Тази могила се намира на север от ЖП линията и местността „Келеш кория“ и е вечен гроб на загиналите в боя при Джуранлии. Поклон пред паметта им и тяхното дело. След освобождението единственото достойно място, което трябва да носи името на легендарния герой подп. Калитин е село Джуранлии. Оттогава то носи името Калитиново. 10 км го делят от Стара Загора, 240 – от София.
