Най-дълго управлявалият канцлер на обединена следвоенна Германия тези дни отново е в светлината на прожекторите.
Ангела Меркел издаде мемоарната книга „Свободата“, в която разказва за детството и младостта си в бившата Източна Германия, обединението на страната и личния ѝ политически възход до края на 16-годишния ѝ канцлерски мандат през 2021 г.
Книгата се издава едновременно като аудиокнига и в превод на няколко езика, включително френски и английски. Във вторник Deutsches Theater в Берлин стана първата спирка от турнето на Меркел за популяризиране на книгата. Следва обиколка из големите европейски градове и САЩ.
Меркел, която отсъства от политическия дебат, откакто се оттегли от властта в края на 2021 г., взема отново думата във време, белязано от войните в Украйна и Близкия изток, от предстоящото завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом и от предизборната кампания в Германия за предсрочните парламентарни избори през февруари.
Сега 70-годишната бивша канцлерка защитава пламенно своите 16 години начело на Германия и някои от противоречивите си решения. На критиките
- че е била мека към Русия в замяна на евтин природен газ,
- че е направила твърде малко за справяне с изменението на климата,
- че е оставила Бундесвера (германската армия) недофинансирана,
- че е допринесла за възхода на крайната десница с политиката си на отворени врати за мигрантите,
Меркел каза във вторник в Берлин, че много от тези решения не са били единствено в неин контрол.
В книгата си бившата канцлерка, известна със своя спокоен и непоколебим стил на ръководство, отхвърля вината за каквото и да било от сегашното напрежение в отношенията на Запада с Русия.
Тя потвърждава решението си да се противопостави на предложението за бъдещо членство на Украйна в НАТО на срещата на върха през 2008 г., въпреки критиките, че подобна стъпка е могла да е предотвратила нахлуването на Русия в Украйна. Според Меркел статутът на кандидат за членство едва ли би защитил Украйна от агресията на руския лидер Владимир Путин.
По думите ѝ обещанието, че Украйна и Грузия в крайна сметка ще се присъединят към западния военен съюз, е било „боен вик“ за руския президент. Меркел пише, че след срещата той ѝ е казал: „Вие няма да бъдете канцлер завинаги. И тогава те ще станат членове на НАТО. Аз искам да предотвратя това.“
Шест години по-късно Путин окупира и анексира украинския Кримски полуостров, а през февруари 2022 г. последва пълномащабна инвазия в Украйна, която той оправдваа отчасти с желанието на Киев да стане член на НАТО.
Путин и Русия
Руският президент заема може би по-значимо място в книгата от всеки друг световен лидер. Меркел разказва за него като за човек, който „винаги е готов да не уважава другите“, особено когато се появява със закъснение.
„Вероятно най-голямата му радост беше, че американският президент трябваше да го изчака“, пише тя за поведението на Путин към Барак Обама.
„Никога не обяснявай, никога не се оплаквай“ е максима, за която се предполага, че е възприета от британското кралско семейство. Както пише Меркел в книгата си, самата тя ще си повтаря тази фраза през годините като канцлер.
Но Меркел споменава фразата не във връзка с последиците от някакво тежко политическо решение, въпреки че такива има много в мемоарите ѝ от 736 страници, а в отговор на поведение на Путин.
През 2007 г. той води своя лабрадор на среща с Меркел, дори след като на неговия персонал изрично е казано, че канцлерката има фобия от кучета. „Стой спокойна, съсредоточи се върху фотографите, няма да е за дълго“, си повтаря тя тогава.
Въпреки това Меркел казва, че „продължава да си мисли“, че „въпреки всичките трудности“ е направила добре, че не е прекъснала връзките с Русия „чрез търговски отношения, които са били отвъд взаимните икономически изгоди“.
„Защото Русия заедно със САЩ е една от двете основни ядрени сили в света и е съсед на Европа. Русия с нейния ядрен арсенал съществува и остава незаобиколим геополитически фактор.“
Енергията
Откакто руските сили нахлуха в Украйна, Меркел е обвинявана, че е направила Германия зависима от доставките на руски газ.
По този въпрос тя казва, че създаването на газопровода „Северен поток 1“ е било подписано от предшественика ѝ, социалдемократа Герхард Шрьодер, който впоследствие стана председател на комитета на акционерите и на надзорния съвет на това дружество.
За „Северен поток 2“, втория газопровод, който така и не влезе в експлоатация и на който тя даде зелена светлина след анексирането на Крим през 2014 г., Меркел казва, че по онова време е било „трудно да се приеме както в Германия (. . .), така и в други страни членки на ЕС“, че трябва да се внасят по-скъпи горива от друго място.
Тя оправдава и решението си за постепенен отказ от ядрена енергия, за който взе решение през 2011 г. след катастрофата в АЕЦ „Фукушима“. „Природният газ повече от всякога изпълняваше ролята на гориво на прехода, в очакване на това възобновяемите източници на енергия да поемат щафетата.“
Меркел препоръчва Германия да не се завръща към ядрената енергия, каквито предложения се чуват. „Нямаме нужда от нея, за да постигнем климатичните си цели, да се представяме добре в технологично отношения и да вдъхваме кураж за това на други страни“.
Бежанците
Най-големите критики към Меркел са свързани с действията ѝ при мигрантската криза, когато нареди пристигащи през септември 2015 г. на границите на Гемания мигранти да не бъдат връщани. В книгата си тя казва, че е била „водена от своята визия за Европа и глобализацията“.
Произнасяйки една фраза тогава – „Ще се справим с това“ (на немски „Wir schaffen das“), Меркел демонстрира подход, който може да се обобщи с фразата: „Има ли пречки, трябва да се работи за преодоляването им“.
Меркел пише, че „Европа трябва да продължи да защитава външните си граници“, но едновременно с това, че „просперитетът и правовата държава са причина Германия и Европа да продължават да бъдат места, където хората искат да отидат“.
По темата за възхода на германската крайнодясна формация „Алтернатива за Германия“ Меркел предупреждава демократичните партии, че „ако смятат да поддържат подема ѝ като постоянно се ангажират с нейните теми или си играят на реторично надскачане, без да предлагат конкретни решения на съществуващите проблеми, то ще се провалят“.
Тръмп, Обама и САЩ
Меркел разказва подробно и за срещите си с Тръмп по време на първия му президентски мандат. „Той преценяваше всичко от гледната точка на предприемача в областта на недвижимите имоти, какъвто е бил преди да влезе в политиката“.
Тя пише, че по време на срещата им в Белия дом през март 2017 г. те са „разговаряли на две различни нива“. „Тръмп на емоционално ниво, а аз – на фактическо.“ Тогава двамата обсъждаха бъдещето на НАТО и търговското споразумение между САЩ и ЕС.
По думите ѝ Тръмп не споделя нейното убеждение, че сътрудничеството може да бъде от полза за всички, а смята, че всички държави се конкурират помежду си.
„Той не вярваше, че благосъстоянието на всички може да се увеличи чрез сътрудничество. Беше запленен по политици с автократични и диктаторски наклонности.“
Бившия американски президент (2009-2017) Барак Обама обаче Меркел описва с възторг. Тя казва, че веднага е разбрала, че „той е човек, с когото мога да работя добре“.
Изглежда, че Меркел приема без съмнение и твърдението му, че не е знаел, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е подслушвала личния ѝ мобилен телефон, когато тази информация излезе наяве през 2015 г.
Меркел разкрива, че именно Обама е бил един от доверениците, от които е потърсила съвет, когато е решавала дали да се кандидатира за четвърти мандат през 2017 г.
Именно заедно с Обама на 2 декември Меркел ще представи книгата си във Вашингтон.
Бившата лидерка на германския дясноцентристки Християндемократически съюз се оттегли от поста канцлер на Германия, а мястото ѝ зае Олаф Шолц от Социалдемократическата партия.
При управлението му германската икономика е в застой. Войната в Украйна накара Берлин да се откаже от евтиния руски газ. В същото време страната трябва да се справя с намаляването на износа за Китай.
Сега Шолц е изправен пред предизвикателна кампания за преизбиране след разпадането на коалиционното му правителство.
