Откакто има война в Украйна, България няма посланик там.
Оттогава минаха почти две години и половина, но това не беше публичен проблем. Докато президент и правителство не се скараха по въпроса.
Поводът е назначението на бившия министър на отбраната Николай Ненчев за временно управляващ българското посолство в Киев. Зад решението стои служебното правителство с премиер Димитър Главчев, но президентът Румен Радев не е съгласен с него.
Назначението на Ненчев обаче разплете по-сложен сюжет, в който институции си прехвърлят вината за липсата на български посланик в Украйна.
Дипломатическото представителство на София в Киев е особено важно „поради военновременната обстановка в Украйна“ и голямата българска общност там, каза за Свободна Европа Елена Поптодорова, вицепрезидентка на Атлантическия съвет в България и бивша посланичка на страната в САЩ.
„Необходимо е да се поддържа пряк контакт с институциите на място, защото това е залог за отношенията занапред“, каза тя. И добави, че противоречивата информация по темата „засилва тревожността, че България не е в състояние да намери решение по толкова обичаен въпрос“.
Кой кой е в този сюжет и чия е отговорността? Свободна Европа подреди историята.
Кой какво каза
Две са институциите, които решават кой къде да бъде изпратен за посланик – правителство и президент. Първо външното министерство и държавният глава консултират номинации помежду си. След това правителството предлага кандидат, а президентът трябва да го одобри с указ. Приемащата страна трябва да е съгласна.
- Във вторник се разбра, че служебният кабинет на Димитър Главчев назначава бившия министър на отбраната Николай Ненчев за временно изпълняващ длъжността посланик в Украйна. Това става с решение на правителството и няма нужда от указ на президента.
- Радев се обяви против назначаването на Ненчев. Каза, че бившият министър няма нужните качества за позицията, и обвини правителството в заобикаляне на конституционния ред.
- Освен това Радев каза, че Ненчев многократно е бил предлаган за посланик от последното редовно правителството на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ с премиер Николай Денков.
- Ден по-късно Денков каза, че кабинетът му не е предлагал Ненчев, а отговорите трябва да се търсят от президента и бившата външна министърка от ГЕРБ Мария Габриел.
- След това Радев добави, че кабинетът на Денков е предложил и друго име за посланик, с което той се е съгласил. Става дума за Петър Танев, но процедурата по изпращането му в Киев така и не е завършена – не му е изпратено правителствено решение, на база на което да издаде указ. Така Радев прехвърли отговорността към тогавашния кабинет.
До момента Мария Габриел не е реагирала по темата.
Хронологията две години назад
Войната на Русия в Украйна започна на 24 февруари 2022 г. Тогава всички посланици напуснаха страната или поне се изтеглиха от Киев от съображения за сигурност.
Това продължи различно за различните държави. Те възобновиха посланическите си мисии в украинската столица, когато ситуацията стана малко по-ясна. Германия например обяви връщането на своето посолство през май 2022 г. Франция го направи още през април, като нейният посланик беше останал на територията на Украйна – в Лвов.
И двете страни, както и други, върнаха посланиците си отпреди началото на войната.
Когато войната започна, посланик на България в Украйна беше Костадин Коджабашев. Той е назначен на този пост с указ на президента Румен Радев от 30 ноември 2018 г. Мандатът му е четири години.
В момента на назначението на Коджабашев в България управлява третото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.
През февруари 2022 г., няколко месеца преди да изтече мандатът му, Коджабашев напусна Украйна заради войната. В България на власт беше правителството на ПП, ДБ, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН) с премиер Кирил Петков.
Това правителство започна да се разпада още през юни 2022 г. Работата на българското посолство в Украйна още не беше възобновена и кабинетът на Петков не излъчва нов посланик.
На 2 август 2022 г. встъпи в длъжност служебен кабинет, назначен от президента Радев. Премиер е Гълъб Донев, а министър на външните работи – Николай Милков.
На 8 август за зам.-министър на външните работи в този кабинет беше назначен Коджабашев.
Дейността на българското посолство в Киев е частично възстановена на 12 септември. Четири дни по-късно – на 16 септември, Коджабашев е освободен от поста си на посланик на България в Украйна, отново с указ на Радев, по предложение на служебния кабинет.
В сайта на българското посолство в Киев оттогава се намират данни за двама души на поста временно управляващ посолството – Теодор Савов и Герман Ванчев. Към днешна дата Ванчев е на тази позиция. Нито веднъж не е излъчен извънреден и пълномощен посланик.
Гълъб Донев остана начело на две поредни правителства заради неуспеха на тогавашния парламент да излъчи редовен кабинет. Така служебното правителство на Радев управлява до 6 юни 2023 г.
Тогава беше избран кабинетът на Денков. Оттук нататък историята започва да се заплита, защото се появява напрежение между държавния глава и правителството.
Какво знаем
През лятото на 2023 г. между Габриел и Радев текат съгласувателни процедури за назначаване на нов посланик в Украйна. Предложен е Николай Ненчев, но Радев има възражения срещу неговата кандидатура.
Напрежението между двамата датира от времето, когато Радев още е начело на Военновъздушните сили, а Ненчев – министър на отбраната във втория кабинет на Бойко Борисов. След това те имат и различни позиции по отношение на помощта за Украйна. Радев е против, а Ненчев е за военната подкрепа за Киев.
След като президентът не одобрява предложението Ненчев да оглави българската мисия в Украйна, идва номинацията на Петър Танев. Знае се, че в миналото той е бил съветник в българското посолство в Киев. След това е бил в дипломатическата мисия в Сирия – към 2021 г.
Извън това Танев не е особено публична личност. Поптодорова го определя като „доста енигматичен“ кандидат.
Свободна Европа опита да се свърже с него, но той не отговори на обажданията.
Радев е съгласен с идеята Танев да бъде изпратен в Украйна. През октомври 2023 г. Габриел дори съобщава, че Танев ще бъде новият посланик на България в Киев. Заедно с неговото име тя обявява и други дипломати, избрани за посланици в различни страни. Всички те днес заемат посочените постове.
Но не и Танев. За да е официален неговият избор, трябва решение на правителството, което да се изпрати на президента с предложение държавният глава да издаде указ за назначаване на посланика.
В сряда Радев каза, че подобно решение за Танев никога не е постъпвало в президентството.
Какво не знаем
Основното неизвестно в случая е въпросът защо процедурата по назначаването на Танев е останала незавършена.
„Това е един удивителен въпрос“, казва Поптодорова. „Къде се е скъсала нишката, кой не си е свършил работата нататък, кой е възпрепятствал дипломатическото представяне на България в Киев.“
В сряда бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов каза пред БНР, че вероятно Украйна не е одобрила кандидатурата на Танев и това е спряло правителството да издаде решение за назначаването му. „24 часа“ пише, че съпругата му е с руско гражданство и това може да е оказало влияние. Няма потвърждение от украинска страна за този сценарий.
Други въпроси, които остават без отговор, са:
- Защо на мястото на Коджабашев не е изпратен официален посланик на България още при неговото освобождаване;
- колко души са били обсъждани за позицията в хода на съгласуването между правителството и президента;
- кои са те.
Свободна Европа изпрати тези въпроси до Министерството на външните работи. До редакционното приключване на работата по текста не беше получен отговор.
Как ще се отрази това на отношенията с Украйна
„Не сме чули друга столица да има такива разногласия“, каза Поптодорова.
Въпреки това според нея няма опасност Украйна да понижи собственото си дипломатическо представителство в България в отговор на липсата на пълномощен български посланик. Ако е имала такова намерение, украинската страна вече щеше да го е направила.
Свободна Европа изпрати въпроси до украинското посолство в България по тази тема, но до редакционното приключване на работата по текста не получихме отговори.
Все пак е показателен фактът, че България за пръв път остава толкова дълго време без официален посланик в страна, с която отношенията са толкова важни.
Според Поптодорова това е резултат от вътрешнополитическите разминавания между президента и правителството – най-вече по въпроса за помощта за Украйна.
„Очевидно сме пренесли вътрешната политика в тема, която изцяло принадлежи към външната“, каза тя.
А това предизвиква „смущение“, че България не може да намери консолидирано решение по един от най-приоритетните въпроси на външната политика.
