На 18 юли 106-годишният японски доктор Шигеаки Хинохара почина от дихателна недостатъчност. Почти до самата си смърт той приемал пациенти, а лекарският му дневник е запълнен за пет месеца напред. Д-р Хинохара се превърна в символ за активно дълголетие, след като на 90 години публикува есето си “Живей дълго, живей добре”. Тиражът на това есе на дълголетника е над 1,2 милиона екземпляра. Той е може би първият медицински специалист, доказал връзката на дълголетието със здравословния начин на живот и позитивното отношение към него.
“Аз смятам за своя мисия да предам знанията за това как човек да съхрани не само физическото си, но и душевното си здраве”, казва д-р Хинохара. Когато навършва 88 години, той става автор на сценарий на мюзикъл, в който участва и като актьор. На 90 години уникалният доктор застава зад диригентския пулт на оркестър, осъществявайки своята мечта. След като отпразнува 105-ия си юбилей през есента миналата година, дълголетникът си позволява пътешествие до Тайван.
[ad id=“225664″]
Получаваме енергия от веселието
Човек получава енергия не от храната или от съня, а от веселието. Помните ли как в детството, когато ни е било весело, сме забравяли да се храним, пък и сън не ни е бил нужен? При възрастните е същото. Не трябва да изтощавате тялото си, като си поставяте някакви точни, категорични и твърди правила и ред за прием на храна или сън.
Дълъг живот могат да постигнат хора от всякаква раса, националност или пол
Всички тях ги свързва само едно: сред дълголетниците няма нито един дебелак. Аз например на закуска пия кафе или мляко, или портокалов сок с лъжичка зехтин (то е полезно за артериите и кожата). Обядът ми – мляко с бисквити или нищо, ако съм прекалено зает. Когато работя, въобще не чувствам глад. Моята вечеря – зеленчуци, малко риба и ориз. Два пъти в седмицата изяждам по 100 грама немазно месо.
Винаги планирайте далече напред
Моят календарен дневник обикновено е запълнен до края на следващата година – записани пациенти за прием, лекции и работа в болницата. Но през 2016 г. планирах да се развлека малко и посетих Олимпиадата в Токио!
Въобще не е нужно да излизате в пенсия
Но ако все пак не го избегнете, ако сте решили да стане, опитайте се да го направите колкото може по-късно. Сега пенсионната възраст в Япония е 65 години, но тя е въведена преди половин век, когато средната продължителност на живота беше 68 години, а столетниците за цяла Япония бяха само 125 човека. Сега японските жени живеят средно до 86 години, мъжете – до 80 години, а тези, които са прехвърлили 100-те, са 36 хиляди!
Споделяйте своите знания
Аз чета по 150 лекции на година за всякаква аудитория – от ученици до бизнесмени. Моите лекции продължават час-час и половина. И аз ги чета, стоейки прав пред моята аудитория.
Когато лекарят ви препоръча да си направите някакви изследвания или да се подложите на операция, попитайте го: а дали той би посъветвал за същото своите деца, жена си и другите си роднини?
Лекарите не могат да излекуват всичко, каквото и да говорят. За какво да търпите излишни страдания? Понякога музиката или животинките-терапевти помагат по-добре от хирургията.
За да останете здрави, изкачвайте се по стълбите и носете сами пазарските си чанти и въобще багажа си
Аз прескачам наведнъж по две стъпала, за да работят и действат мускулите ми.
Да си поставяш големи цели
Много ме вдъхновява поемата на Робърт Браунинг “Абат Фоглър”. Още като дете ми я четеше моят баща. В нея се казва, че трябва да си поставяш големи цели – и в изкуството, и в живота.
Ако сте решили да нарисувате кръг, той трябва да бъде толкова огромен, че да не можете да го завършите цял живот. Ние виждаме само част от този кръг – дъга, а останалото е зад пределите на нашето зрение и нашия живот.
Болката е тайнствено нещо. Най-добрият начин да се справяте с нея е да откриете нещо много интересно
Когато детето го боли зъб, трябва да привлечете интереса му към някаква игра, да го въвлечете в нея и то веднага ще забрави болката. Болниците трябва да се замислят за подобен подход. В нашата болница “Свети Лука” има много веселие: музика, животни, арт-терапия. Всичко това много помага.
[ad id=“225664″]
Не се старайте да трупате колкото се може повече материални неща и вещи
Запомнете: никой не знае кога ще чукне неговият час. Не можете да отнесете всичко това със себе си.
Болниците трябва да са готови за големи катастрофи и са длъжни да приемат всеки, който почука на портата
Нашата болница е така устроена, че при необходимост хирурзите могат да оперират където се случи: в мазето, по коридорите, в параклиса. Повечето хора смятат, че съм се побъркал, като се подготвям за катастрофи. Но на 20 март 1995 г. всичко това свърши работа, когато сектата “Аум Синрике” извърши терористичен акт в токийското метро. Но аз не се радвам, че се оказах прав. Ние тогава приехме 740 жертви и за два часа определихме, че става дума за газ зарин. За съжаление, един пациент не оживя, но спасихме 739 души.
Само науката не е способна да помогне на хората
Науката поставя всички нас под един знаменател, но ние сме различни, а болестите са тясно свързани с нашата душа. За да разбереш болестта и да помогнеш на човека, е нужна не само наука, но и изкуство.
Живей в пълна неочакваност
На 31 март 1970 г., когато бях на 59 години, летях от Токио до Фукуока. Беше прекрасно слънчево утро, аз се любувах на Фуджияма, когато самолетът беше пленен от членове на комунистическото ядро “Червена армия”. Следващите 4 дни прекарах прикован към седалката в 40-градусова жега. Бидейки лекар, аз наблюдавах себе си отстрани и бях поразен от факта как тялото се приспособява към кризите.
Открийте образец за подражание за себе си и се постарайте да го надминете
Моят баща през 1900 г. заминал за САЩ да учи в Университета “Дюк“ в Северна Каролина. Той беше човек, тръгнал по нов път и един от моите герои. По-късно се появиха и други: когато се оказвах в трудно положение, се стараех да си представя какво биха направили те на мое място.
Да живееш дълго е прекрасно
До 60 години ние живеем за благото на своето семейство и на нас ни е лесно да достигнем набелязаните цели. Но след това сме длъжни да се стремим да работим за благото на цялото общество. Откакто навърших 65 години, аз работя безплатно, по 18 часа на ден, седем дни в седмицата. И се наслаждавам на всяка минута.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: здраве.то
