Едно от най-бруталните убийства в България беше извършено на 3 март 2013-а край харманлийското село Върбово. Тогава 35-годишният Ерол Мюмюн дрогира, гаври се сексуално и уби 24-годишния Калин Георгиев.
За ужасното престъпленуе Мюмюн получи доживотна присъда. Година по-рано той бил 8 години в турски затвор за трафик на дрога от Иран. След излизането си оттам Ерол Мюмюн се върнал да живее в България. Той продължил с вноса и разпространението на наркотици. Обичал да се дрогира. Тогава ставал превъзбуден, сексуално активен и агресивен, разказали запознати със случая.
Калин работел във винарска изба в Харманли. Живеел при баба си в Навъсен и с приятели понякога пушели марихуана. В края на февруари 2013 г. бъдещата жертва и убиецът се запознали на купон, където Ерол доставил амфетамин на прах. На 1 март Георгиев си взел два дни отпуск. Преди обяд вървял из Харманли, когато Мюмюн спрял с автомобила си до него. Поздравил го. Двамата поговорили, след което Калин се качил в колата. Решили да отидат на спокойно място, където да се надрусат.
Отправили се към село Иваново. Спрели на разклона за село Върбово и започнали да опитват от дрогата, която носел Мюмюн. Наркотичното вещество се поставяло в балон на електрическа крушка, на която металната част е отчупена. При загряване със запалка веществото започвало да изпуска газ, който се вдишвал. След като попушили известно време, видели да идва един велосипедист със светлоотразители. Помислили, че е полицай, и потеглили. Отишли до село Иваново. Там братовчед на Мюмюн ги поканил на гости. Двамата останали до 15.30 часа. Черпили се с ракия. Тръгнали си и Георгиев предложил да отидат у тях.
Отишли в дома му и той сложил на масата алкохол и мезета. Пак се надрусали с дрога, след като опънали няколко линии. Междувременно Ерол взел да опипва Калин. Казал му, че има сексуални мераци, нямало значение с кого ще го прави – с момиче или с момче. Това говорел пред двама свидетели, те обаче си тръгнали. Калоян и Ерол продължили да смесват алкохол и наркотици. Бившият затворник продължавал да предразполага домакина си за осъществяване на полов контакт, но той му отказвал. Това продължило през цялата нощ.
На сутринта на 2 март бабата на Калоян влязла в стаята на внука си и го заварила с подсъдимия. Тя помолила Калоян да отиде да ѝ купи лекарства, защото не се чувствала добре. Той приел и двамата излезли. Мюмюн му казал, че ще го закара и тръгнали с автомобила. Вместо да отидат до аптека обаче, те решили да потърсят усамотено място, където да продължат употребата на наркотици. Установили, че няма с какво да подгреят наркотика, за да го пушат. Тръгнали към село Иваново. Спрели до местния магазин на РПК. Там застигнали познат на Ерол. Той му дал пари да купи запалки и безалкохолно. Когато свидетелят се върнал от магазина, забелязал, че има разправия между хората в колата. „Ще те коля, ще те трепя”, крещял Ерол на Калоян.
Щом потеглили, скандалът се разраствал и Георгиев настоял Мюмюн да спре, за да слезе от колата. В близост до чешма в землището на село Върбово Ерол спрял автомобила. Непосредствено след това Калоян отворил вратата и побягнал към намиращ се наблизо язовир. Мюмюн го подгонил и настигнал. Под въздействие на изпития алкохол и приетия наркотик бил крайно агресивен. Започнал да го млати с юмруци в главата. Съборил го и продължил да го рита по тялото. Щом сломил съпротивата на младежа, съблякъл панталона и бельото му. Със сила разтворил краката му и го насилил анално. Калоян започнал отново да се съпротивлява, а Мюмюн започнал да го налага с намерена наблизо дървена цилиндрична стойка за поставяне на въдица. Скачал върху главата и гърдите му. Това продължило доста време. Насилникът се уморил и спрял, за да си почине. През това време жертвата му изпаднала в травматичен шок.
Ерол вдигнал берящия душа младеж и го сложил във водата. На базата на предишни свои подобни „лечителски” методи смятал, че по този начин ще му помогне. След известно време го извадил. Ниската температура допълнително изтощили организма на Калин. „Под въздействието на тези фактори и на причинената комплексна травма от нанесения му побой той починал”, било написано по-късно в експертизата. Ерол видял, че положението е сериозно. Не знаел дали младежът е жив, запалил огън и опитал да го сгрее. Облякъл бельото му и го покрил с палто. Осъзнавайки, че нещата са излезли извън контрол, Мюмюн решил да потърси помощ.
С автомобила си отишъл около 14 часа при свой далечен роднина. Поискал от него одеяло. Малко след 14.20 часа убиецът отишъл в магазина във Върбово. Купил от там два джоба, кока-кола, вода и кисело мляко. Питал собственика дали има лекар в селото. Той му отговорил, че имат само фелдшер, и на свой ред го запитал защо му трябва. Ерол заявил, че има един премръзнал и трябва лекар да му бие инжекция, за да се стопли. „Какво ще правиш, ако този човек умре”, попитал магазинерът. „Ще отида да го заровя някъде”, гласял смразяващият отговор на Ерол.
Когато се върнал, край язовира срещнал мъж и жена с каруца. Поискал да му помогнат да качи Калин. Те видели, че човекът има рани по лицето и не дава признаци на живот. „Той е мъртъв”, казали поредните свидетели. „Не е, все още диша”, отговорил убиецът и качили тялото в автомобила му. Спрял до кръчмата в Навъсен, където компания празнувала рожден ден. Там бил и синът на убиеца. И на тях Ерол обяснил, че на спътника му станало лошо, защото се напил и надрусал. Предложили на Мюмюн да откарат Калин в Бърза помощ. „Не може, дрогиран е и ще стане проблем”, рекъл бившият затворник и пак потеглил с колата си.
В 23 часа Мюмюн пак спрял пред кръчмата и настоял да откарат жертвата му до дома на някого от компанията, за да пуснели топъл душ на Георгиев. Ерол започнал и да подпитва дали при евентуална аутопсия ще се установи, ако някой е правил секс с него. После Ерол пак започнал да кара из улиците на селото с трупа в колата. Спрял отново и отнесъл трупа в жилището на жертвата. След известно време решил да провери дали Георгиев не си е глътнал езика и започнал да бърка с лъжица в устата му. Не успял да разтвори челюстите на починалия. Взел да го завива с каквото намери с надеждата да го стопли. Опитвал да му прави масажи, за да възстанови сърдечната му дейност. По носа на Калин имало кръв, а по устата му – зеленикава слуз. Избърсал ги със синя хавлиена кърпа.
Около 5 часа на 3 март най-сетне се решил да откара тялото в Спешна помощ. С помощта на сина си сложили трупа в одеяло и го натоварили в колата. След това потеглили за Харманли. По пътя Мюмюн изхвърлил синята хавлиена кърпа и лъжицата, с която бъркал в устата на жертвата си. В 5.30 часа пристигнал в ЦСМП Харманли. Медиците свалили Калин и установили смъртта му. Видели наранявания по него и сигнализирали в полицията. „Убийството е извършено умишлено, с особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин.” Това прие Темида.
