По правило пред любовта всички са равни и никой не е застрахован от опасността да попадне в капана й и в даден момент да страда от това. Но сякаш има една порода дами и господа, които успяват да се опазят и не си позволяват да се влюбят в грешния човек. Как става това? Каква е тайната им?
Нека го кажем по простичък начин. Умните хора се учат от грешките си и когато се опарят веднъж, не ги повтарят. Те са рационални и не си позволяват да бъдат водени единствено от емоциите, защото знаят, че не са най-добрият съветник.
Умеят да анализират добре ситуацията и отношението на човека отсреща. С просто око виждат дали той ги уважава и дали могат да намерят общ език. Никога няма да потънат в размисли защо човек, който е напълно неподходящ за тях, не се държи, както очакват. Те просто прекратяват отношенията си с него, спазват душевна хигиена. И са щастливи, макар и да се влюбват значително по-рядко.
Умните хора не се отдават на илюзии и не позволяват някой да ги подведе, защото знаят кои са, от какво имат нужда и какво заслужават. Те са наясно с факта, че преди да станеш нечия половинка, първо трябва да достигнеш своята цялост и да опознаеш себе си. Разграничават истината от фалша и също така разбират кога някой просто иска да се възползва от тях.
Могат да съберат ключовите моменти от отношенията си с даден човек и на база на фактите, не само на чувствата си, стигат до заключение. Те не забравят предишните си преживявания и ги съпоставят с настоящите.
Умните хора не се страхуват от самотата, защото щастието е техен приоритет и никога не биха отстъпили свободата си, заради когото и да е. Още повече заради неправилния човек. Те знаят, че най-хубавото тепърва предстои и съдбата ще ги срещне с точната половинка.
