Швейцарските учени са установили, че спящите хора са в състояние да запомнят напълно непознати думи. Какво казва това за способностите на човешкия мозък?
Заключенията на учените:
Докато спи, човекът е в състояние несъзнателно да учи нови думи и да прави асоциации с познати понятия. Това са успели да докажат швейцарската психоложка проф. Катарина Хенке и колегите й Марк Цюст и Симон Рух.
Изследователите от Берн са провели следния експеримент с 41 доброволци: В състояние на сън те им пускали в слушалки двойка думички, едната от които била измислена, а другата – съществуващо понятие. След като се събуждали, участниците в експеримента били в състояние да повторят думите и имали конкретна представа за тяхното значение. Така например един от доброволците е чувал в съня си комбинацията „гуга – птичка“, а друг е слушал думите „гуга – слон“. На следващия ден двамата е трябвало да отговорят на въпроса дали „гуга“ е нещо голямо или по-скоро нещо малко, което може да се вмести в кутия за обувки.
Изводите
Ако новите думички са били повтаряни на участниците в експеримента, докато са се намирали във фазата на дълбок сън – т.нар. „Up-State“, 60 процента от тях са отговаряли правилно на зададените им въпроси. В тази фаза от съня всички мозъчни клетки „работят“ заедно. Тя продължава обаче много кратко – само около половин секунда. И се редува с т.нар. фаза „Down-State“, през която не се регистрира активност между отделните части на мозъка.
За да установят в коя от тези фази участниците в експеримента са успявали да запомнят непознати понятия, учените са използвали метода на електроенцефалограмата, с който се измерват електрическите сигнали в мозъка.
Марк Цюст, единият от авторите на изследването, предупреждава обаче, че резултатите от експеримента не бива да се тълкуват погрешно. Да, експериментът показва, че сме в състояние да учим нови понятия и съвсем несъзнателно, но това не означава, че нощно време трябва да бомбардираме мозъка си с непознати думи с надеждата да запомним някоя от тях. Това определено пречи на здравия сън, предупреждава ученият.
Важно заключение от експеримента е най-вече това: изводът, че очевидно сме в състояние да учим несъзнателно, може да помогне при терапията на различни заболявания. Председателят на Германското дружество за сънна медицина Питър Янг говори в тази връзка за „съвсем ново измерение на нашите познания за съня“. Според Янг, изводите от експеримента със спящите хора могат да намерят приложение при рехабилитацията на пациенти след претърпяна катастрофа или след определени заболявания.
Значението на съня
Отдавна е известно, че по време на сън затвърждаваме придобитите знания. „Ако вечер се упражнявате на флейта, на следващата сутрин обикновено можете да изсвирите същото изпълнение още по-добре, тъй като добрият сън затвърждава знанията“, казва Янг. От тази гледна точка резултатите от експеримента още веднъж потвърждават колко важен е сънят за ученето, добавя експертът.
А швейцарската психоложка Катарина Хенке вижда още една възможна сфера на приложение – при хората, които срещат трудности при усвояването на знания. В тази връзка Хенке говори за разработването на процес, при който наученото в будно състояние да се затвърждава несъзнателно по време на сън.
