През далечната 1974 година Браян Сибли пише на легендарния Рей Бредбъри писмо какво мисли за роботизираните кукли в увеселителните паркове „Дисниленд“ след толкова много научнофантастични произведения и филми, разказващи за опасността машините да надделеят над човечеството.
[ad id=“225664″]
Ето какво му отговаря Бредбъри с писмо:
Скъпи Браян Сибли,
Налага се да отговоря кратко. Съжалявам, но съм затънал в сценария на „Нещо зло се задава“ и нямам секретарка, никога не съм имал, така че пиша всичките си писма… по 200 на седмица!!!
Дисни е бил мечтател и реализатор, докато останалите от нас говорят за бъдещето, той го построи. Нещата, които ни учат в „Дисниленд“ за уличното планиране, движението на големи маси хора, създаването на удобство, човечност и т.н., ще влияят на архитектите и градостроителите ни в следващите 100 години.
Благодарение на него ще направим градовете си по-удобни за хората, отново ще планираме по-малки градове, където отново ще можем да контактуваме и да накараме демокрацията да действа креативно, защото ще познаваме хората, за които ще гласуваме. Той толкова е изпреварил времето си, че ще трябват 50 години да го догоним. Трябва да дойдете в „Дисниленд“ и да си върнете думите назад, да преодолеете съмненията си. Повечето от другите архитекти в модерния свят са задници и глупаци, говорещи за Big Brother и строящи затвори, за да ни натикат в тях; всичките тези модерни специалисти по жизнена среда, които ни задушават и унищожават. Т.нар. консервативен Дисни се оказва Дисни великият човек, визионер и строител.
Късмет и престани да съдиш от толкова голяма дистанция. Просто не си квалифициран за това. Дисни е бил пълен с грешки и парадокси. Но също е бил пълен с живот, красота, прозорливост. Кое от всичко това ни въздейства? Ние всички сме една мистерия от светлина и мрак. В света няма истински консерватори, либерали и т.н. Само хора.
Рей Б.
[ad id=“263680″]
П.П. Не устоях на изкушението да коментирам страховете ти от роботите на Дисни. А защо не те е страх от книгите, тогава? Всъщност в историята хората са се страхували от книгите. Те не са хора, но са продължение на хората. Всяка машина, всеки робот е това, за което го използваме. Защо да не махнем всички устройства с камери и средствата за възпроизвеждане на всичко, което влиза в тези устройства – нещата, които наричаме прожекционни апарати в кината? Един прожекционен апарат е робот, повтарящ истината, която сме вкарали в него. Нехуманно ли е? Да. Прожектира ли човешка истина, за да ни направи повече хора? Да.
Винаги може да се намери оправдание да горим книги, защото някои книги са опасни.
Трябва да натрошим всички коли, защото някои коли катастрофират.
Да изгорим всички кина в света, защото някои филми са боклук и простотии.
Казваш, че се страхуваш от роботите? Защо да се страхуваш от нещо? Защо не създаваш с него? Защо да не изработим роботи-учители, които да ни помогнат в преподаването на нещо, отегчаващо абсолютно всички? Защо да не си направим един Платон за часовете по гръцки, който да отговаря на въпросите за своята „Република“? Бих експериментирал с това. Не се страхувам от роботите. Страхувам се от хората, хората, хората. Искам да си останат човешки същества. Мога да им помогна да останат човеци чрез използването с мъдрост и любов на книги, филми, роботи и собствените ми ум, ръце и сърце.
[ad id=“237001″]
Страх ме е от католици, убиващи протестанти и обратното.
Страх ме е от бели, убиващи черни и обратното.
Страх ме е от англичани, убиващи ирландци и обратното.
Страх ме е от млади, убиващи стари и обратното.
Страх ме е от комунисти, убиващи капиталисти и обратното
Но… роботите? Боже, обичам ги. Бих ги използвал хуманно да науча всички на изброеното по-горе. Гласът ми ще говори от тях и ще бъде дяволски хубав глас.
Всичко най-добро,
Р.Б.
Източник: gnezdoto.net
[ad id=“238430″]
