Франсис Крик, учен /1916 – 2004/
Произход: Нортхемптън, Англия, богато семейство
Образование: като дете се занимава с химия и фотография в ателието на вуйчо си, учи математика, физика, химия в Мил Хил скуул, Лондон, Университетски колеж в Лондон, докторантура от Кеймбридж
Интереси: молекулярна биология, физиолог, неврология, строежа на ДНК, произхода на живота
Постижения: с Джеймс Уотсън, открива „двойната спирала“ – структурата на ДНК, работи по разчитането на човешкия геном, постулира „централната догма“ за посоката на предаване на генетичната информация, работи по темата за произхода на живота, като развива теорията за „панспермията“
Признание: Нобелова награда за медицина през 1962 г.
Животът на Франсис Крик e като приказка – умният син на бедния обущар минава през перипетии и се жени за царската щерка. Е, баща му е обущар, но не беден. Синът е много умен, но в науки с опасни имена – микробиология, биохимия, биофизика. И голямото му постижение не е накрая, а още през 1953 г., когато е на 37.
Тогава той и Джеймс Уотсън откриват Двойната спирала, моделът на молекулата ДНК. Но този подвиг не води до сватба с царската дъщеря, а до бурно развитие на генетиката и разчитане на генетичния код.
Гените носят наследствеността, те са части дезоксирибонуклеиновата киселина, които контролират биохимичните реакции и определят признаците на организма чрез протеините.
Дали сте умен или красив, дали черният ви дроб издържа на алкохол или ще си докарате ранна цироза – всичко дължим на гените в нас.
Да, гените в нас, а не нашите гени – има неясноти те ли са наши или ние – техни.
До скоро процесът беше еднопосочен – те можеха да ни променят. Сега вече и ние можем, но почти не го правим, поради морал или поради страх от чудовища. Все пак науката направи промяната възможна и ключовата роля е на Франсис Крик.
Колкото и иронично да звучи, има нещо в гените на Франсис Крик, което го кара да се занимава с генетика. Дядо му Уолтър е запален натуралист, той си пише с Дарвин и открива два нови вида изкопаеми коремоноги, наречени на негово име.
Но пламъкът на Франсис се запалва от една енциклопедия. Тя го кара да се притеснява, че докато порасне, всички открития вече ще са направени. И подклажда атеизма му. Още на 12, той отказва да ходи на църква, твърди, че предпочита да търси отговори чрез науката, не чрез религията.
На 14 Франсис учи физика, математика и химия в училище „Мил Хил“, а през ваканциите се забавлява с експлозивни вещества. Хич го няма по латинския, задължителен за Оксфорд и Кеймбридж, затова завършва физика в Юнивърсити колидж.
Дисертацията му обаче се точи, прекъсната от Втората световна война. Тогава Крик има принос за развитието на британските радарни системи и електромагнитните мини. След войната си дава сметка, че има ограничени възможности във физиката и се захваща с биологията, като започва буквално от нула.
В университета Крик, контактен и отворен човек, води активен социален живот, запалва се по ездата и по Рут от факултета по английска литература. Двамата се женят през 1940 г. и имат син, но се развеждат и през 1949 г. той се жени за художничката Одил, с която пък има две дъщери.
Крик вече е стигнал до двата фундаментални проблема – как живото се ражда от неживото и как мозъкът се превръща в съзнание. Коя молекула носи наследствената информация и как точно става цялата работа с преноса на клетъчно ниво – за тази тема той се оказва на правилното място, в правилното време и с правилната настройка на ума.
Крик е на 35 и работи в Кеймбридж по рентгеновата кристалография на протеините. През 1951 г. там пристига 23-годишният американски гений Джеймс Уотсън. Двамата си допадат и след спорове, провали и отчаяние, правят точен макет на Двойната спирала, формата на молекулата ДНК, която прави клетките и организмите такива, каквито са. Впрочем, най-първата демонстрация е пред случайна публика в бар, но това не е изненада за умно село като Кеймбридж.
Иначе нещата са доста сложни: „Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки“.
Това е определението. За да стане малко по-ясно, нуклеотидите са аденин, гуанин, цитозин и тимин. Те са свързани два по два с водородни връзки по начин, който позволява репликация и пренос на информацията. Именно за откриването на спиралата Крик и Уотсън, заедно с Уилкинс, получават Нобел през 1962 г.
След това Крик прави още открития в молекулярната биология и формулира Закон на Крик, т. нар. „централна догма“: „Предаването на генетична информация между макромолекулите е еднопосочно и върви от ДНК, към РНК и оттам към протеините, никога обратно“.
Той работи и по разчитането на генетичния код. През 1966 г. изнася доклад по темата, а после пада голямо пиене по случай 50-годишнината му. Идва и подарък от Уотсън – почти голо момиче в кутия. Да, Крик има слабост към жените, веднъж дори е обвинен в „сексуален тормоз“, защото се занимава с бюста на някаква стажантка, докато невинно я пита с какво се занимава.
С напредването в генетиката и темата за началото на живота обаче, Крик се убеждава, че преходът от нежива към жива материя не е случайност и развива теория за панспермията. Това е идеята, че няма как животът да се е зародил на Земята, а е долетял от Космоса.
През 1976 г. той се мести в Сан Диего и пак почти от нулата се втурва в невробиологията. Мъчи го въпросът в кой момент се появява съзнанието и какви са механизмите, по които то работи. Умира през 2004 г. от рак на дебелото черво.
