Снимка: Bloomberg L.P. |
Ще е необходимо да бъдат осигурени над 30 000 нови работни места в сектора на ядрената енергия във Франция през идните години за изграждането, експлоатацията и поддръжката на шестте нови реактора, за които съобщи президентът Еманюел Макрон по-рано този месец.
Държавният глава обяви удължаване на жизнения цикъл на съществуващите реактори до над 50 години, строителство на шест нови реактора и проучване за още осем. Работата по изграждането на първия трябва да започне през 2028 година и той да влезе в експлоатация през 2035 г.
Междувременно третият по големина промишлен сектор във Франция ще трябва да се подготви, мобилизирайки необходимата работна сила за успешния завършек на тези мащабни проекти.
„Щастливи сме, че във Франция можем да разчитаме на силна ядрена индустрия и стотици работни места“, заяви Макрон.
Президентът предостави най-важното: видимост, която позволява на собствениците на заводи в сектора да инвестират и да наемат служители, изрази задоволството си пред телевизия BFM Business Ксавие Урса, изпълнителен директор по атомните проекти във френската енергийна компания Électricité de France (EDF).
Секторът се надява заявената от Макрон подкрепа за ядрената енергетика да привлече много млади хора, които искат да работят в отрасъла. Срещахме трудности да наемаме персонал, тъй като хората не бяха наясно за бъдещето. Сега можем да заявим, че има бъдеще и да привличаме таланти, подчерта Валери Фодон, генерален представител на Френската компания за ядрена енергия (SFEN).
В момента във френския ядрен сектор работят около 220 000 души в над 3000 компании, разположени по цялата територия на страната. За строителството на шестте нови реактора ще са необходими 30 000 души (инженери, техници и работници), по данни на професионалния синдикат на работещите в ядрената промишленост (GIFEN). От тях 20 000 ще са ангажирани в строителството на новите реактори, а над 10 000 ще са заети с експлоатацията и поддръжката, обяснява групата в комюнике. Само за централата в Пенли (Сен-Маритим), където се очаква да има два реактора, ще бъдат създадени 10 000 работни места.
Някои квалификации ще са особено търсени през идните години, заяви пред Figaro Сесил Арбуй от синдиката. „Ще имаме нужда от хора с професии, към които от дълго време липсваше интерес: производител на парни котли, механик на въртящи машини, заварчик, водопроводчик, контрольор и промишлен електротехник“, добави Арбуй.
Призовавайки за създаване на истински план „Маршал“ преди месец, френският орган за ядрена безопасност прогнозира, че ще трябва да бъдат наети 4000 инженери, както за новите проекти, така и за поддръжката на съществуващия парк.
Главният изпълнителен директор на EDF Жан-Бернар Леви междувременно призна, че ядреният сектор е загубил квалифицирани служители след 15-годишно строителство на нов реактор и предвижда да наеме 3300 души, от които 1600 инженери.
В края на 2019 година EDF представи плана „Ексел“, разполагащ с бюджет от 100 милиона евро за периода 2020-2021 година и целящ да подсили производственото качество, квалификацията на персонала и управлението на големи ядрени проекти.
Сега когато имаме нова гарантирана перспектива за ядрения сектор за идните 50 години, съм сигурен, че той ще се си възвърне квалифицирания персонал и ноу-хау, така че трудностите, с които се сблъскваше в последно време, ще изчезнат, заяви министърът на икономиката на Франция Брюно льо Мер.
Междувременно EDF намали производствения си обем за 2023 година, след като го направи и за 2022 година. Това е ядреният парадокс, отбелязва BFM. Енергийната криза повиши значително цената на електроенергията, на газа и на петрола. Total неотдавна обяви печалба от 14 милиарда евро за 2021 г. Очаква се Engie да спечели над 3 милиарда евро, което е с 20 на сто повече от прогнозираното преди силното поскъпване на газа.
В същото време обаче EDF понижи с 11 на сто прогнозата си за ядреното производство за 2023 година заради „натоварена промишлена програма“. За идната година вече са предвидени 43 спирания на реактори за поддръжка и контрол.
Това означава, че през 2022 и 2023 г. ще има спад с 20 на сто на количеството ядрена енергия спрямо 2019 година, преди пандемията, и с 25 на сто спрямо равнището от 2012 г.
Тези спирания намаляват производителността на ядрения парк до 57 на сто от мощностите спрямо 80 на сто преди 10 години. Дори и никога да не достигнат 100 процента заради неизбежната поддръжка, американските централи работят например на 85 на сто. Преди затварянето си германските реактори достигаха дори до 90 на сто.
Парадоксът е, че производството на ядрена енергия, което трябва да е непрекъснато, се доближава до ситуацията при офшорната вятърна енергия. Това е най-ефикасната възобновяема енергия, тъй като може да работи през половината от времето при най-добри условия за вятър. Бреговата вятърна енергия произвежда средно от 25 до 30 на сто от електроенергията във Франция, а слънчевата – около 15 на сто. Възобновяемите енергии са спорадични, а заради прекъсванията и ядрената се превръща в такава.
Анализаторите прогнозират, че EDF ще има пропусната печалба от около 15 милиарда евро за 2022 и 2023 година.
Освен това енергийната компания ще трябва да се справи с „дупка“ от 8 милиарда евро в сметките си. Според специалисти увеличение на капитала с 4 или 5 милиарда евро ще бъде крайно необходимо през идните седмици. До април EDF ще трябва да купи на пазарите, на по-високи цени, липсващите количества електричество, за да покрие нуждите си през 2022 година. Брюно льо Мер заяви пред BFM Business, че всички опции са на масата.
Началото на широкопрокламирания „ренесанс за френската ядрена индустрия“ е налице и се радва на стабилна държавна подкрепа, въпросът е дали пътят ще е осеян само с рози.
/БТА/
